В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Емборе:
{{цитат|Оттук <nowiki>[Липинци]</nowiki> на 1 час на юг лежи смесеното село ''Ембор'' с 22 мохамедански къщи и 53 нуфузи. Християнските къщи са 46 със 105 нуфузи. Данъкът е 7900 пиастри, десятъкът – 10000 пиастри, а инание-аскерие на християните – 3150 пиастри... В селото има 1 джямия и 3 църкви, а също така и домът, в който през повечето време живее ''Могленският'' митрополит. Тук има достатъчно вода и градини с различни плодни дървета и 1 мелница. Почвата на това село е много плодородна. Жителите са предимно българи и турци коняри. Село Ембор отстои на час и половина от Кайляр, на три четвърти час от [[Влашка Блаца|Блаца]] и на час и половина от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], където жителите му продават своите произведения и брашно. Разположено е в склоновете на Вермийската планина, близо до северозападната граница на каазата.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 169.</ref>}}
[[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Емборе и в 1893 година пише:
