Отваря главното меню

Промени

39 байта изтрити ,  преди 1 година
м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
| карта-описание =
}}
[[FileФайл:OgostaMap.jpg|мини|275п|Карта на водосборният басейн на река Огоста]]
'''Огоста''' (в [[античност]]та на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[област Монтана]] и [[област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝѝ е 141,1 km, която ѝѝ отрежда 17-то място сред реките на България.
 
== Етимология на името ==
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в [[Чипровска планина]], на около 1760 m н.в. До село [[Белимел]] тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
 
След устието на левия ѝѝ приток [[Превалска река]] (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝѝ участък отдясно в нея се влива река [[Дългоделска Огоста]]. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „[[Огоста (язовир)|Огоста]]“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝѝ Барата, [[Златица (река)|Златица]] и [[Бързия (река)|Бързия]]. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град [[Монтана]], приема отдясно водите на река [[Шугавица]], а при град [[Бойчиновци]] – водите на десния си приток река [[Ботуня (река)|Ботуня]]. След това реката навлиза в [[Дунавската равнина]], като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река [[Рибине]] (десен).
 
След село [[Хърлец]], през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река [[Скът]]. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 685-ти km на 27 m н.в.
* на югозапад – с водосборния басейн на река [[Нишава]].
 
Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
::* ← Малки Буковец
::* ← Събрин дол
::* ← [[Рибине]] 47 / 269
::* → Маринска бара
::* ← [[Скът]] 134 / 1 0741074
:::* → [[Бързина (река)|Бързина]] 37 / 244
 
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. [[Манастирище]]. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. [[Мездра]] за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. [[Ерден]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]] и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
 
В горното течение на реката, покрай левият ѝѝ бряг от [[Монтана]] до [[Белимел]], на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа [[Монтана]] – [[Белоградчик]] – [[Димово]]. От град [[Бойчиновци]] до село [[Гложене (Област Враца)|Гложене]], покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа [[Враца]] – [[Криводол]] – [[Бойчиновци]] – [[Гложене (Област Враца)|Гложене]].
 
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
* {{грб|343 – 344}}
* Николов, Богдан. От Искър до Огоста, Издателство Алиса, 1996
{{Реки в България (дълги над 100 км)}}
 
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Монтана]]
[[Категория:Чипровци]]
{{Реки в България (дълги над 100 км)}}