Онон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 21:
}}
[[Файл:Shilka.png|мини|ляво|Водосборен басейн на река Шилка.]]
'''Оно&#768;нОно̀н''' (на [[монголски език|монголски]] ''Онон гол'') е река в [[Монголия]], провинции [[Хентий]] и [[Дорнод]] и [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Южен Сибир]], [[Забайкалски край]], дясна съставяща на река [[Шилка (река)|Шилка]] от басейна на [[Амур]]. Дължината ѝ е 818 km, от които 298 km в [[Монголия]] и 520 km в [[Русия]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/523/Онон «Вода России» – Онон]</ref>
 
Река Онон води началото си от част на планината [[Хентий (планина)|Хентий]], на 1740 m н.в., в северозападната част на аймака [[Хентий]], [[Монголия]]. По цялото си протежение основното посока на реката е североизточна, като протича през ниски планини и равнини в [[Забайкалие|Източното Забайкалие]]. В горното си течение Онон е типична полупланинска река, като тече в широка долина с полегати склонове обрасли с широколистна тайга и обширна заливна тераса. Коритото криволичи, с подводни и надводни скали и камъни, тук-таме с прагове. Заливната тераса достига до 500 – 600 m, по-която се срещат и странични ръкави, отделящи се от основното корито, което е с ширина до 40 m. В междупланинските котловини, през които реката протича ширината на заливната тераса се увеличава до 3 km, а в стесненията, където Онон пресича планински хребети долината се стеснява до 600 – 800 m. В района на руско-монголската граница ширината на коритото достига до 80 m, заливната тераса до 4 km и се образува система от протоци и ръкави с дължина до 10 – 12 km. На руска територия Онон в началото тече в североизточна посока, заобикаля от запад и север граничния хребет Ерман, а след устието на река Борзя (десен приток) завива на север. Тук долината на реката се разширява до 4 km, а заливната тераса е осеяна с множество протоци, ръкави, езера-старици, острови и езера. След посьолок Оловянная долината на реката отново се стеснява (до 1,5 km), тъй като реката проломява няколко ниски степни хребета в [[Забайкалие]]то. Тук коритото ѝ се разширява до 140 m, а в най-долното течение – до 200 m. При село Онон, на 496 m н.в. Онон се съединява с идващата отляво река [[Ингода]] и двете заедно дават началото на река [[Шилка (река)|Шилка]], лява съставяща на река [[Амур]].<ref name="water"/>
Ред 39:
* ← Шусин Гол, в Монголия
* 635 → Балджа, в Русия и Монголия
* 568 → Кира 141 / 5 3605360, в Русия и Монголия
* 357 → Иля 153 / 2960, в Русия
* 185 ← Борзя 304 / 7 0807080, в Русия
* 152 ← Турга 168 / 3 5103510, в Русия
* 57 ← Унда 273 / 9 1709170, в Русия
* 26 → Ага 167 / 8 0008000, в Русия
 
Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. Среден годишен отток на 12 km от устието 191 m<sup>3</sup>/s, което като обем се равнява на 6,028 km<sup>3</sup>, максимален отток 2810 m<sup>3</sup>/s, минимален – 1,22 m<sup>3</sup>/s. Онон замръзва през ноември, а се размразява в края на март или началото на април.<ref name="water"/>
Ред 50:
По течението на реката в [[Монголия]] са разположени няколко малки села, а в Русия долината ѝ е много по-гъсто заселена и тук са разположени селищата от градски тип Ясногорск и Оловянная (районен център) и множество села, в т.ч. районните центрове Акша и Нижний Цасучей. Водите на реката масово се използват за комунално-битови и селскостопански цели и за водоснабдяване на най-голямата в [[Забайкалие]]то Харанорска ТЕЦ.
 
Смята се, че по поречието на горното и&#768;ѝ течение е родното място на [[Чингис хан]].
 
Река Онон е открита от руски първопроходци през '''1660-те''' години, които правят първите описания на течението ѝ. През '''1735''' г. руският учен [[Степан Крашенинников]] на път за полуостров [[Камчатка]] изследва и описва част от долното течение на реката, в т.ч. топлите минерални извори в долината ѝ. През '''1772''' г. немският естествоизпитател на руска служба [[Петер Симон Палас]] извършва първите научни изследвания (геоложки, географски, зооложки, ботанически, етнографски) и други в басейна на реката, а неговият помощник [[Никита Соколов]] изследва горното течение на Онон и открива изворите на реката в планината [[Хентий (планина)|Хентий]]. През '''1896-98''' г. руският геолог [[Александър Герасимов]] извършва геоложки и географски изследвания в долния басейн на реката, като открива и картира няколко хребета.