Операция „Маркет Гардън“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 9:
|територия=
|резултат= победа на [[Нацистка Германия|Германия]]
|страна1= [[
|страна2= [[
|командир1= [[
|командир2= [[
|сила1= 39 600 (численост на десантните войски)<ref name=
|сила2= 20 000
|жертви1= 16 800 убити, ранени и пленени<ref name=
|жертви2=
}}
{{Западен фронт}}
Ред 29:
Съюзническите войски са изправени пред силно укрепената [[линия „Зигфрид“]], която се простира от [[Швейцария]] на [[юг]] до индустриалния район [[Рур]] на север. Линията е силно укрепена, разполага с противотанкови, зенитни и [[противопехотна мина|противопехотни съоръжения]] и защитници, които вече не са агресори, а защитават родината си. Освен превземането на „Зигфрид“ антихитлеристите трябва да прекосят и естествената бариера – река [[Рейн]]. Върховният командващ на съюзническите експедиционни сили [[Дуайт Айзенхауер]] се опасява, че фронтално настъпление през тези препятствия ще струва много жертви и време. По същата причина много западни генерали са против пряк щурм срещу Германия. Надделява мнението да се заобиколи „Зигфрид“, вместо да се атакува. [[Фелдмаршал]] [[Бърнард Монтгомъри]] е убеден, че съюзниците ще успеят да изненадат германците като минат от [[Белгия]] през Нидерландия и свърнат на югоизток.
[[
На [[4 септември]] [[Адолф Хитлер]] вади от запаса за втори път фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]] и той поема германските сили на Западния фронт. Фон Рундщет знае, че в Нормандия са загубени 40 от общо 50 немски дивизии и че оцелелите не са в добра бойна форма. Германското командване доставя резервни войски, а и фон Рундщет разполага и с части от [[СС]], чиято боеспособност е известна и на германците, и на съюзниците.
Ред 42:
Разработката включва две направления на атаката:
* '''МАРКЕТ''': въздушнопреносима 1-ва въздушнодесантна армия завзема мостовете и плацдарм, под тактическото командване на генерал [[Фредерик Браунинг]]
* '''ГАРДЪН''': сухопътни сили на британската 2-ра армия напредва на север заедно с 30-ти корпус, под командването на генерал [[Браян Хорокс]].
[[
Основният замисъл на [[фелдмаршал Монтгомъри]] е:
* 1-ва въздушнодесантна армия, 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, 82-ра американска въздушнодесантна дивизия, 101-ва американска въздушнодесантна дивизия и полска парашутна [[бригада]] под командването на генерал Браунинг ще извърши десант на [[17 септември]] [[1944]] г., с цел завземане на мостовете по реките;
* Парашутистите, удържайки евентуални атаки на немците, задържат завзетите позиции, до пристигане на антихитлеристките сухопътни сили – 2-ра британска армия (8, 12 и 30 корпус), в района на градовете [[Айндховен]] – [[Граве]] – [[Неймеген]] – [[Арнем]], като задачата е възложена за изпълнение на генерал Демпси.
Въздушнодесантни единици трябва да се спуснат на следните места:
* 1-ва британска въздушнодесантна дивизия и полската парашутна бригада около град Арнем;
* 82-ра американска въздушнодесантна дивизия около град Неймеген;
* Американската 101-ва въздушнодесантна дивизия до град Граве и до град Айндховен.
* В подсигурения от десантчиците коридор, трябва да навлязат: 2-ра британска армия с 8-ми и 30-ти корпус и 2-ра британска армия. След това 2-ра британска армия е трябвало да свие на изток и да предприеме настъпление по линията [[Хам (град)|Хам]] – [[Мюнстер]] – [[Оснабрюк]] – [[Рейн]], и да навлезе от север в индустриалната област Рур.
== Командване на антихитлеристките сили ==
* Монтгомъри решава първия удар на операцията да води най-верният му човек, като за целта поверява командването на 30-ти на героя от битките в [[Египет]] от края на [[1942]] година – [[генерал-лейтенант]] [[Брайън Хорокс]] – изключително популярен и обичан сред британските войници (наричат го с прякора „Джорокс“). По време на десанта през юни 1944 г. обаче Хорокс е ранен, и не е съвсем възстановен преди началото на кампанията.
* Командването на десантчиците е поверено на генерал-лейтенант [[Луис Бреретън]]. За действащ командир обаче е определен неговият заместник, който води 1-ви британски корпус.
* Генерал-лейтенант [[Фредерик Браунинг]] е силен привърженик на военновъздушните десанти. През септември 1944 година най-сетне може да осъществи идеите си. От цялата офанзива в [[Западна Европа]] през лятото на 1944 година, те играят стратегическа роля само в операция „Маркет-Гардън“.
* Под генерал Браунинг са [[генерал-майор]] [[Максуел Тейлър]] от американските войски, командващ 101-ва въздушно-десантна дивизия и бригаден генерал [[Джеймс Гавин]], който е начело на 82-ра дивизия. Те трябва да отговарят за овладяването на ключовите цели по пътя към Арнем, щом войските им стъпят на земята.
<gallery class="center">
Картинка:Horrocks portrait.jpg|Генерал [[Брайън Хорокс]]
Ред 71:
Картинка:John Frost.jpg|Подполковник [[Джон Фрост]]
</gallery>
* Най-тежка е задачата за овладяването на моста при Арнем. Атаката е планирано да бъде осъществена от 1-ви въздушнодесантен корпус на генерал Браунинг, под чието командване са и полските парашутисти на генерал-майор [[Станислав Сосабовски]]. Сосабовски открито изказва съмнения относно успеха и смисъла на операцията. Още повече че [[самолет]]ите са малко и неговата бригада ще пристигне в Арнем чак на третия ден, оставяйки първата вълна десантчици сами да се справят с атаките на противника. Едно от опасенията му е, че времето през тази част на годината е много динамично и още едно забавяне би било фатално. Той е убеден, че щом десантите са раздалечени във времето, първата вълна ще понесе голяма тежест и при неуспех срещу германците, втората вълна [[парашут]]исти биха били просто подвижни цели.
* Взема се решение първата вълна от парашутисти да бъде водена от генерал-майор [[Робърт Ъркърт]]. 47-годишният генерал е известен от тежките боеве в [[Италия]] и е притеснен за операцията. Той поема дивизията едва преди дни и на 17 септември трябва да направи първия парашутен скок в живота си. Неговите притеснения са относно голямото разстояние между зоната на приземяване и моста при Арнем (около 12 километра) и в това, че втората вълна от три батальона ще дойде на помощ едва след три дни.
* Във втората вълна е и 2-ри батальон от парашутния полк, за който след битката при Арнем по-късно се разказват легенди. Легендарен става и командирът на полка [[подполковник]] [[Джон Фрост]], който за разлика от Ъркърт е опитен парашутист. Той е в батальона от създаването му през [[1941]] година и участва в нападението на германски [[радар]] в западна Франция, участва и в десанта в [[Сицилия]], [[Италия]].
В операцията ще участват общо: 34,600 войници (14,589 десантчици ще бъдат доставени на бойното поле с [[безмоторен самолет|безмоторни самолети]], а 20,011 ще бъдат спуснати с парашути). Безмоторниците ще доставят още следното военно оборудване: 1,736 [[джип]]а и бронирани коли, 263 артилерийски установки, 3,342 тона муниции и друго оборудване за парашутистите.<ref>Warren, Appendix 2, Tables I, II, and III, pp. 226 – 227.</ref>
Ред 90:
== Начало на операцията ==
[[
На [[10 септември]] 1944 г. британска част превзема мост на канала между реките Маас и Еско, на белгийско-нидерландската граница. По-късно мостът става известен като „Мостът на Джо“. От там на 17 септември ще започне антихитлеристката офанзива. Поверена е на 30-ти британски корпус с авангард бронетанковата дивизия. От двете страни на 30-ти корпус са 8 и 12-та дивизии. Те ще проведат поддържащо настъпление през Нидерландия. За успеха на операция „Гардън“ е жизнено важно настъпването на 30-ти корпус по пътя до Арнем. 1-ва въздушнодесантна дивизия трябва да превземе стратегическите мостове по пътя, запазвайки ги в цялост на всяка цена.
Край град Айндховен е 101-ва американска въздушнодесантна дивизия, а 82-ра трябва да превземе мостовете до градовете Граве и Неймеген. За 1-ва британска въздушнодесантна остава мостът на Долен Рейн при Арнем, подкрепена от полските парашутисти на генерал Сосабовски.
[[
В съботната вечер на [[16 септември]] 200 [[бомбардировач]]и [[Ланкастър (бомбардировач)|„Ланкастър“]] и 23 [[Москито]] хвърлят 890 тона бомби над 4 летища за изтребители в северна Нидерландия, едното от които е за реактивните [[изтребител]]и [[Месершмит 262|Ме 262]]. На следващата сутрин 822 „Летящи крепости“, 139 „Ланкастъри“, 161 „Мустанг“ и 20 „Москито“ атакуват множество противовъздушни позиции намиращи се на пътя на десанта. Последвани са от 1051 транспортни самолета „[[Дъглас C-47 Скайтрейн|Дакота]]“ и 506 водещи самолети с прикачени [[Безмоторен самолет|
Впечатляващата гледка от над 2000 самолета карат хората от крайбрежните райони на Англия, да излязат в неделната утрин за невероятното зрелище. Самолетите излитат от 22 летища и оформят две колони с дължина над 20 и широчина 5 километра. Те пренасят над 20,000 бойци и товара на 1-ва антихитлеристка въздушнодесантната армия.
Ред 104:
Поставената на бойците цел е да осигурят преправи (места за преминаване) по 100-километровия коридор в [[Нидерландия]]<!-- "да осигурят преправи" - това "преправи" термин ли е или е някаква грешка?, на мен поне ми звучи неразбираемо -->. При успех ще открият пътя за сухопътните войски разположени в [[Белгия]]. При успех ще влязат в Германия от север на линията „Зигфрид“, но всички командващи знаят, че след приземяването на десантчиците, задачата няма да е никак лесна. По-късно наистина се оказва, че най-тежките боеве се водят от Първа парашутна армия. Целта им е най-северната част на района на настъплението. Те трябва да овладеят един-единствен мост близо до неголям град. Така нареченият „мост при Арнем“ по-късно ще символизира цялата операция.
[[
=== <u>Ден 1: неделя, 17 септември 1944</u> ===
Ред 117:
В ранния следобед, сухопътните части откриват артилерийски огън от позициите си до „Мостът на Джо“, близо до белгийската граница. Скоро след това на север напредват части от 30 бронетанков корпус на генерал Брайън Хорокс.
В същото време, главнокомандващият на Група армии „Б“, фелдмаршал [[Валтер Модел]], обядва в хотел в село [[Остербек]], Нидерландия. Когато неговите офицери му докладват за съюзническия десант, само на 3 километра от щаба му, Модел веднага напуска Остербек и мести щаба си на изток. В района на десанта се намира и един СС-батальон, командван от майор Сеп Крафт. Той веднага предприема мерки да спре атакуващите сили на антихитлеристите. Под командването на Модел е и Първа парашутна армия, дислоцирана малко
Германците хвърлят всички сили, за да спрат настъплението.
[[
Фелдмаршал Модел знае, че разполага със значителни сили в резерв и веднага след като разбира за десанта, отива в щаба на генерал [[Вилхелм Битрих]], разположен североизточно от град [[Арнем]] със своята 2-ра СС танкова армия. Въпреки че нидерландската съпротива и разузнаването на антихитлеристите предупреждава, че в района има бронирани войски, докладът не е взет под внимание.
Първа въздушнопреносима дивизия се приземява без сериозни инциденти на определеното място, но проблемите започват почти веднага, главно заради слаби места в плана. Само половината от дивизията е пристигнала с първата вълна. Още по-лошо е, че за превземането на моста тръгва половината от тази половина, като другата остава, за да подсигури плацдарм за пристигането на втората вълна, очаквана по-късно през деня. Според плана, британците като челен отряд, снабден с джипове и картечници „Викърс“, напредват към Арнем и задържат позиции в близост до моста, до пристигането на основните сили (2 дни).
[[
В същото време силите на генерал Битрих са вдигнати на крак. 10-та дивизия е изпратена да отблъсне десанта при Неймеген, а 9-та да подпомогне защитата при [[Арнем]]. В годините на Втората световна война, германската армия изработва съвършена тактика за прехвърлянето на военни части от една позиция на друга. И тук техните сили са много добре организирани и още в първия ден става ясно за британците, че операцията няма да протече никак леко. Германците взривяват на юг [[мост]]а при Сон, спирайки по този начин напредването на американската 101-ва въздушнопреносима дивизия, която спира, за да изчака пристигането на 30-ти корпус с техните [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. На авангарда, бронираните сили на 30-ти корпус, е наредено да спрат офанзивата вечерта на първия ден от десанта. Те са изминали само 16 километра до [[Валкенсваарт]]. Германците взривяват още два малки моста на север, спирайки по този начин настъплението и на 82-ра американска дивизия към моста до Неймеген. Мостът при Неймеген също е приготвен за [[взрив]]яване, но фелдмаршал Модел забранява да се разрушава, заради евентуално германско контранастъпление.
Ред 134:
1-ви батальон заобикаля село Остербек от север, 3-ти батальон минава през града, минавайки покрай хотел „Хартенщайн“ – бившия щаб на фелдмаршал Валтер Модел, който става щаб на генерал Рой Ъркърт. На юг 2-ри батальон напредва уверено край северния бряг на Долен Рейн. До вечерта британците от 1-ви и 3-ти батальон влизат в сражение с добре въоръжения и опитен противник на генерал [[Курт Щудент]], близо до Остербек. Започват улични сражения. Въпреки усилията на британците, батальоните не успяват да пробият към Арнем.
[[
Само 2-ри батальон, под командването на подполковник [[Джон Фрост]], успява да стигне по крайречния път до моста при град Арнем. Въпреки че Фрост е изключително опитен парашутист, той не успява да попречи на германците да взривят два моста на Долен Рейн. Към 20 ч. Фрост стига до северния край на моста при Арнем, започвайки да се подготвят за битка. В същото време 10-та танкова дивизия опитва да извърши пробив от север. Фрост и неговите бойци опитват да отбият атаките на немците с помощта на противотанкови оръдия. До полунощ британците от 2-ри батальон успяват да овладеят [[рубеж]] северно от моста на Арнем. Превземането на моста е осуетено от танковите сили на СС, които генерал Битрих е разположил на юг. В края на първия ден от десанта, Фрост очаква обещаните му подкрепления. Те могат да дойдат от парашутистите намиращи се на север или сухопътните съединения на юг.
Ред 143:
Радиостанциите на Фрост най-сетне сработват, и той вика части, снабдени с [[Гаубица|гаубици]], които му помагат да удържи позициите си. Въпреки тази помощ, полковник Фрост и неговите 500 бойци се нуждаят от спешна подкрепа. Въпреки опитите на 1-ва армия да достигне позициите им, 2-ри батальон остава в изолация край моста на [[18 септември]].
[[
В същия ден, из улиците на Арнем и Остербек се водят тежки улични боеве. И двете страни имат на разположение тежки картечници и минохвъргачки, но за разлика от англичаните германците имат безценно предимство, разполагайки с тежка артилерия и танкове.
Ред 176:
=== <u>Ден 4: сряда, 20 септември 1944</u> ===
[[
През четвъртия ден на десанта дъждът и мъглата в Англия отново попречват на излитането на поляците и 325-та въздушнопреносима дивизия. Единствените полети през този ден са с цел осигуряване на припаси.
Ред 189:
Единствената надежда за обсадените в Арнем части остава 30-ти бронетанков корпус, който заедно с 82-ра дивизия атакува моста при Неймеген, съгласно плана на генерал Браунинг и неговите колеги.
[[Гренадир]]ите и 504-ти американски полк ще форсират река [[Ваал (река)|Ваал]], атакувайки железопътния мост при Неймеген. Атаката започва в 14:40 часа, веднага след като пристигат лодките. Тя е предшествана от атака на 83-та тактическа авиогрупа, 10-минутен артилерийски бараж и създаване на прикриваща димна завеса от оръдията на 30-ти корпус и танковете на ирландските гвардейци. Въпреки това, главната цел е пътният мост на града, намиращ се малко
В 15 часа бойците от 504-ти полк пускат лодките във водата. Германците ги обстрелват непрекъснато, но форсирането продължава и въпреки неизбежните жертви от тежкия обстрел и течението, половината лодки с два батальона достигат отсрещния бряг и се отправят веднага на изток към железопътния мост. В разгорялото се сражение американците имат надмощие. На северния край на моста е издигнато [[Национално знаме на САЩ|американското знаме]]. Това става с цената на 107 загинали, от германска страна те са поне 417.<ref name="page 60-61">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.60 – 61</ref> Частите се насочват към пътния мост, а другарите им от 504-ти полк напредват през Неймеген. Към тях се присъединяват и бронираните части на 30-ти корпус.
Ред 238:
Настъплението на 30-ти корпус срещу бойна СС група ''Фрундсбърг'' е забавено докато ''Пътя към ада'' е разчистен откъм юг, за да могат доставките на припаси и екипировка да пристигнат. Същия ден 130-та бригада пресича реката и се свързват с поляците при Дрил. През нощта Сосабовски изпраща 200 от своите войници през Долен Рейн, за да се присъединят към 1-ва въздушнодесантна дивизия.
[[
=== <u>Ден 8: неделя, 24 септември 1944</u> ===
Ред 250:
След мръкване е подновена атаката над ''Пътя на ада'' от бойна група ''Чил'', в търсене на слаби точки във фронтовата линия на 101-ва въздушнодесантна бригада. Повечето от атаките са отблъснати, но въздушнодесантният батальон ''Юнгвирт'', подкрепен от рота [[ягдпантера|ягдпантери]] от 559-ти щурмови батальон, затварят отново пътя, този път при Коеверинг, южно от Вегел. Хорокс и Демпси се оказват отрязани от 30-ти корпус. Бойна група ''Валтер'' започва отстъпление, след като 11-та бронетанкова дивизия превзема Деурн, източно от [[Хелмонд]], отваряйки път за настъпление на 8-ми корпус.
[[
=== <u>Ден 9: понеделник, 25 септември 1944</u> ===
Ред 261:
Тежко ранените бойци са изоставени, защото немските танкове се отправят към мястото на евакуацията. Спасени са 2 163 мъже (от над 10 000 в началото), сред които е и изтощеният генерал Ъркърт. В родината им ги посрещат като герои, но много войници не се завръщат в родината.<ref name="page 85">Badsey, Stephen. ''Arhnem 1944 Operation Market Garden''. Osprey, 2001. ISBN 1-85532-302-8 стр.85 цитат: „''...преминават Рейн по време на операция „Берлин“ (1,741 от 1-ва британска въздушнодесантна дивизия, 422 пилота на глайдери, 160 поляци и 75 войника от Дорсетския полк), още 240 се завръщат по-късно благодарение на нидерландската съпротива.''“</ref><ref>Militaria Magazine, Hors-Serie 23 – D'Arnhem A Walcheren L'Automne Perdu (I), Operation Market Garden стр.80</ref>
[[
== Край на операцията ==
Ред 287:
Командирът на полк въздушнопреносима пехота иска малка част с глайдери да бъде спусната от южната страна на моста при Арнем, за да бъде пленен бързо, но му е отказано.
Командирът на британската 52-ра пехотна дивизия моли началниците си да позволят на глайдери да спуснат бригада, за да подкрепят генерал Ъркърт, но му е отказано. Друг вариант предвижда спускането им на летище край Граве, за да подкрепят 82-ра въздушнодесантна дивизия, което би
Полската 1-ва парашутна бригада с командващ генерал [[Станислав Сосабовски]] е готова да опита опасен скок в мъглата, която забавя участието им в битката, но получава отказ.
Ред 336:
== Книги, кино и компютърни игри ==
Писателят [[Корнелиъс Райън]] написва книгата ''[[Недостижимият мост (роман)|Недостижимият мост]]'' – исторически роман, посветен на операцията. Книгата служи като база за написването на [[сценарий]] за [[Недостижимият мост (филм)|едноименния]] филм, режисиран от [[Ричард Атънбъро]] и с участие на цяла плеяда от филмови звезди:
* [[Лорънс Оливие]] (четирикратен носител на академична награда „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“)
* [[Шон Конъри]] (носител на „Оскар“)
* [[Антъни Хопкинс]] (носител на „Оскар“)
* [[Майкъл Кейн]] (двукратен носител на „Оскар“)
* [[Джеймс Каан]] (носител на „Оскар“)
* [[Робърт Редфорд]] (двукратен носител на „Оскар“)
* [[Джин Хекман]] (двукратен носител на „Оскар“)
* [[Райън О'Нийл]] (носител на „Оскар“)
* [[Дърк Богард]]
и много други.
Ред 357:
Битката е обрисувана и в някои нива на играта ''Братя по оръжие: Магистрала към ада'' (която излиза за платформите – [[PlayStation|PS3]], [[Персонален компютър|PC]], и [[Xbox]]).
* Други игри използват части от операцията в някои от нивата си, като например:
* ''[[Battlefield 1942]]''
* „Медал за храброст: Фронтова линия“
Ред 374:
* {{икона|en}} Keegan, John. ''Six Armies in Normandy: From D-Day to the Liberation of Paris''. New York: Penguin, 1994. ISBN 0-14-023542-6.
* {{икона|en}} Kershaw, Robert J. ''It Never Snows in September. The German View of Market-Garden and the Battle of Arnhem''. Hersham, Surrey: Ian Allan Publishing, 1994. ISBN 0-7110-3062-6.
* {{икона|de}}Robert J. Kershaw: ''Arnheim '44 – im September fällt kein Schnee'', Motorbuch Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-613-01942-6
* {{икона|en}} MacDonald, Charles Brown. ''The Siegfried Line Campaign.'' The United States Army in World War II. Washington, D.C.: Center of Military History, U.S. Army, 1963.
* {{икона|en}} Janusz Piekałkiewicz. H. A. Barker and Arthur J. Barker, trans. ''Arnhem 1944''. Hersham, Surrey: Ian Allan Publishing, 1977. ISBN 978-0-711-00826-7.
* {{икона|en}} Powell, Geoffrey. ''The Devil's Birthday: The Bridges to Arnhem, 1944'', rev. ed. London: Leo Cooper, 1992. ISBN 0-85052-352-4.
* {{икона|en}} Powell, Geoffrey. ''Men at Arnhem'', rev. ed. (first edition published under „Tom Angus“). London: Leo Cooper, 1998. ISBN 0-907675-71-9.
* {{икона|en}} Peter W. Wilkinson. ''The Gunners at Arnhem''. East Haddon, Northampton: Spurwing Publishing, 1999. ISBN 0953575403.
* {{икона|en}} {{икона|bg}} „Битката при Арнем“ – епизод от поредицата „''Бойно поле''“ на програма „''Дискавъри чанъл''“.
* {{икона|en}} Frank Steer: ''Arnhem. The Bridge.'' Battleground Europe, Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2003, ISBN 0850529395
* {{икона|en}} Frank Steer: ''Arnhem Landing Grounds and Oosterbeek.'' Battleground Europe, Operation Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2002, ISBN 0850528569
* {{икона|en}} Karel Margry: ''Operation Market-garden Then and Now.'' 2 Bde. Battle of Britton International, London 2002, ISBN 1870067398, ISBN 1870067452
* {{икона|en}} Tim Saunders: ''The Island: Nijmegen to Arnhem.'' Battleground Europe, Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2002, ISBN 0850528615
* {{икона|en}} Tim Saunders: ''Hell's Highway, Us 101st Airborne & Guards Armoured Division.'' Battleground Europe, Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2001, ISBN 0850528372
* {{икона|en}} Tim Saunders: ''Nijmegen, Grave and Groesbeek, US 82nd Airborne and Guards Armoured Division.'' Battleground Europe, Market Garden. Leo Cooper Ltd., Barnsley 2001, ISBN 0850528151
* {{икона|en}} Frank Steer: ''Arnhem, The Fight to Sustain, The Untold Story of the Airborne Logisticians.'' Leo Cooper Ltd., Barnsley 2001, ISBN 0850527708
* {{икона|en}}Diverse: ''Battlefront, Operation Market Garden, The Bridges at Eindhoven, Nijmegen and Arnhem.'' Great Britain Public Record Office, Richmond Surr 2000, ISBN 1873162839
* {{икона|en}} Donald Burgett: ''The Road to Arnhem, A Screaming Eagle in Holland.'' Presidio Press, Novato CA 1999, ISBN 089141682X
* {{икона|en}} Martin Middlebrook: ''Arnhem 1944-Airborne Battle.'' Westview Press, Boulder 1994, ISBN 081332498X
* {{икона|en}} George F. Cholewczynski: ''Poles Apart.'' Sarpedon Publishers, NewYork 1993, ISBN 1853671657
* {{икона|en}} George E. Koskimaki: ''Hell's Highway, Chronicle of the 101st Airborne Division in the Holland Campaign, September-November 1944.'' One Hundred First Airborne, Sweetwater Tenn U.S.A.1989, ISBN 187770203X
== Източници ==
| |||