Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел2 с references
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 29:
 
=== Зависимост от Османската империя ===
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на [[османски султан|османския султан]]. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици.<ref>{{cite book | last = Маджаров | first = Михаил | title = Източна Румелия. Исторически преглед | location = София | publisher = Печатница С. М. Стайков | year = 1925 | pages = 77 | authorlink = Михаил Маджаров}}</ref> Султанът назначава [[Главен управител на Източна Румелия|главния управител]] и началника на [[Източнорумелийска милиция|източнорумелийската войска]] (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).{{hrf|Стателова|1983|27, 41}}
 
=== Изпълнителна власт ===
Ред 38:
 
=== Съдебна власт ===
Според устава съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към [[Върховен съд (Източна Румелия)|върховния]] и окръжните съдилища.{{hrf|Стателова|1983|35-36}}
 
Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховното съдилище за административни тъжби]].<ref>Йочев, Евгени. [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/7/7-5.pdf Административното правосъдие в Източна Румелия]. Научни трудове на Русенския университет 2011, том 50, серия 7, с. 25-28. Посетен на 04.06.2015.</ref>
Ред 50:
 
=== Граждански права и вероизповедание ===
Органическият устав на Източна Румелия гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.{{hrf|Стателова|1983|28}} Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.{{hrf|Стателова|1983|28, 36-37}}
 
=== Икономически и финансови условия ===
Като част от Османската империя, Източна Румелия е задължена да внася ежегодно в бюджета на империята данък от 240 000 [[османска лира|турски лири]] и още 5 0005000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.{{hrf|Стателова|1983|34-35}} Железниците в областта остават собственост на империята, а концесионерът ([[Източни железници|Компанията на Източните железници]]) запазва пълните си права за експлоатацията им.{{hrf|Стателова|1983|141-142}}
 
Органическият устав задава рамките за стопанското и финансовото управление на областта със създаване на митническа бариера между нея и [[Княжество България]]{{hrf|Стателова|1983|148}}, с въвеждането на поземлен данък вместо [[десятък]]а{{hrf|Стателова|1983|34-35}} и други изисквания.