Разлика между версии на „Остров Принц Едуард“

м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м (°C)
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
[[Файл:Flag of Prince Edward Island.svg|мини|300п|Знаме на канадската провинция Остров Принц Едуард]]
[[Файл:Prince edward island cavendish red cliffs.JPG|мини|250px|Стръмните червеникаво оцветени брегове на [[остров Принц Едуард]]]]
'''Остров Принц Едуард''' (на англ. ''Prince Edward Island'') е една от десетте провинции на [[Канада]]. Има [[площ]] от 5 6605660 [[км²]], която я нарежда на последно място сред канадските провинции и [[население]] от 140 204 жители (2011). Столицата на провинцията е [[Шарлъттаун]] с население от 32 545 жители (2011 г.). Площта само на остров Принц Едуард е 5 6205620 км<sup>2</sup><ref name="atlas">[http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/islands.html/#queen Atlas of Canada. List of Islands]</ref>, а покрай бреговете на острова има още 231 малки островчета.
 
== География ==
 
=== Брегова линия ===
Бреговата линия на острова с дължина 1 1071107 км<ref name="atlas"/> е силно разчленена. Голяма част от северното крайбрежие е от нисък, лагунен тип бряг. Тук от запад на изток се редуват няколко големи заливи (лагуни) – Каскумпес, Малпек (най-голям), Ню Лондон, Бракли Бей, Тракади и Сейнт Питър, преградени от към морето с дълги и тесни пясъчни ивици (коси). По южното крайбрежие се редуват дълги пясъчни плажове със стръмни на места дори отвесни брегове. Тук от запад на изток дълбоко в сушата се врязват няколко големи залива: Пърсивал, Бедек, Хилсбъро (с множество вторични разклонения, едно от които почти разделя острова, като стига само на 3,7 км от южния бряг на северния залив Тракади), Поунал, Орвил, Сейнт Мъри, Кардиган и Боутън.
 
Освен по-горе изброените заливи има още стотици по-малки заливчета, които предлагат идеални условия за изграждането на малки пристанища, обслужващи населените места по крайбрежието.
 
=== Климат, води и защитени местности ===
Климатът на острова е мек, влажен, океански. Средната юлско-августовска температура е около 23 &nbsp;°C, като максималните течператури през тези месеци много често надвишават 30 &nbsp;°C. Средната януарско-февруарска температура е доста висока 3,3 &nbsp;°C, като зимата е умерено студена. През зимните месеци поради сблъсъка на топлите атлантически въздушни маси с тези спускащи се от Арктика много често се наблюдават дни със снежни бури и много ниски температури. Най-приятния сезон на острова е есента, която обикновено е дълга и топла.
 
Валежите на острова са обилни, главно от дъжд, като средногодишните валежи са 855 мм, като повече от 1/4 от тях – 285 мм са във вид на сняг. Максимумът на валежите е в края на есента и началото на зимата (ноември-декември) и в средата на пролетта (април-май). Почти ежегодно водите на залива Сейнт Лорънс около острова замръзват и разтопяването на леда настъпва в края на април и началото на май.
: [[Шарлъттаун]] – 32 545 жители
: Съмърсайд – 15 654 жители
: Страдфорд – 8 0438043 жители
: Корнуол – 5 3755375 жители
: Монтагю – 5 1345134 жители
: Кенсингтън – 1 3851385 жители
: Съри – 1 2321232 жители
 
Останалата половина от населението живее в стотици малки градчета, села и ферми, разположени по цялата територия на острова.
 
[[Файл:Confederation Bridge from Prince Edward Island 16x9.jpg|мини|250px|„Мостът на Конфедерацията“ (Confederation Bridge), свързващ острова с останалата част на Канада]]
Втори по значение след морския транспорт е шосейният. На 1 юни 1997 г. е пуснат в експлоатация т.н. „Мост на Конфедерацията“ (Confederation Bridge) с дължина 13,3 км, който осъществява сухоземна връзка на острова (при град Борден) с останалата част на [[Канада]] (нос Журимейн, провинция [[Ню Брунсуик]]). Островът е най-гъстата шосейна мрежа от всички провинции на Канада – 3 8243824 км с твърдо покритие и 1 5581558 км макадам. До острова са осъществени и две сезонни фериботни връзки: първата от пристанището Карибу в провинция [[Нова Шотландия]] до пристанището на градчето Ууд Айлънд (в най-южната точка на острова) и втората от пристанището Съри (на източното крайбрежие) до островите Магдален в централната част на залива Сейнт Лорънс.
 
От 1989 г. жп мрежата почти не се използва и голяма част от нея е демонтирана, като по нейното трасе е изградена 470-километрова колоездачно-туристическа пътека, използвана от местното население и чужди туристи за спортуване и отдих.