Отава (племе): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 11:
| карта = OdaawaaAreas.jpg
| карта-пояснение = Традиционната територия на отава и днешните им резервати.
}}'''Отава''' ({{Lang-en|Ottawa}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]] от групата [[анишинабе]] на [[Алгонкинското езиково семейство]], което в началото на колониалния период живее в района около езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]], главно по бреговете на [[Френч Ривър]] и на остров [[Манитулин]]. Малобройно племе, може би около
В годините след въстанието на Понтиак племето се разпръсва и с течение на времето се образуват няколко обособени групи, които днес в началото на 21 век са федерално признати племенни образувания, които съставят племето отава.
Ред 19:
== Подразделения и политическа организация ==
Около 1615 г. селата им са концентрирани главно на остров Манитулин като всяко село образува отделна, почти автономна група. Групите са организирани в 4 или 5 подразделения:<ref name="Sultzman"
* Кайноч
* Кискакон (Кишкакон)
* Насауакетон
* Сейбъл
* Синаго (Аконапи)
Според [[Антоан дьо ла Мот Кадилак]], комендант на [[Детройт]], през 1701 г. отава има само 4 подразделения:
* Кискакон
* Синаго
* Сейбъл
* Насоакетон
Всяко подразделение се състои от по няколко групи, ръководени от [[вожд]]. Липсва върховен племенен вожд, но има племенен съвет, който се събира да решава всякакви въпроси, касаещи цялото племе.
== Култура ==
Отава е типично племе от района на Големите езера. Живеят в постоянни, понякога укрепени села от малки [[дълъг дом|дълги домове]] покрити с [[кора]]. През зимата малки ловни групички напускат селата и се отправят към различни ловни райони. През пролетта групите се завръщат по селата, за да отглеждат земеделски култури. Работата е разделена равномерно между половете. Мъжете ловуват и се грижат за сигурността, а жените събират диви растителни храни, грижат се за нивите и домакинството, и събират [[кленов сироп]]. Мъжът може да има повече от една жена, обикновено сестра на първата. За да станат обаче мъже момчетата трябва да се сдобият с дух – помощник по време на [[пубертет]]а като [[търсене на видение|търсят видение]] в изолиран район и пазят строг пост. Дрехите им са изработвани от еленови кожи и са богато украсени с бои и орнаменти. Татуировките и носенето на различни украшения от мед, черупки и камъчета са широко използвани. По реките и езерата пътуват с [[кану]]та от брезова кора. Мъртвите са или кремирани, или погребвани, или полагани на дървено скеле. Опечалените роднини почернят лицата си и спазват някои ограничения.<ref name="Sultzman"
== История ==
Ред 42:
Когато в Чикуамегон идват [[йезуити]]те през 1669 г. те заварват целия регион опустошен от болести, глад и войни. Голямата конкуренция за ресурси в района на Грийн Бей принуждава племената да се бият помежду си за малкото, което е останало. Чрез посредничеството на французите, войните между племената са прекратени и вместо да воюват индианците започват да ловуват масово, за да задоволят големия глад за кожи на европейците. В резултат на този мащабен лов, за кратко време всички животни в региона са унищожени. Търсейки нови ловни територии племената от Грийн Бей се сблъскват с мощните дакота на запад. Този конфликт засяга и отава и виандот на Горното езеро. Йезуитите виждат, че Чикуамегон вече не е безопасен и успяват да убедят двете племена да се преместят близо до новата йезуитска мисия при пролива Макинак. Мисията е унищожена от [[сенека (племе)|сенеките]] през 1671 г., след което отново е възстановена. След 1667 г. някои групи отава се завръщат на остров Манитулин. През 1670 г. британците построяват търговски пост на [[Хъдсън (залив)|Хъдсън Бей]] и [[крии]]те започват да търгуват там. Лишени от своите основни доставчици на кожи, отава започват да се снабдяват с тях от оджибуейте. Това принуждава оджибуейте да разширят територията си на запад за сметка на [[асинибойни]]те. Така от 1685 г. всички кожи, които пристигат в [[Монреал]] идват от отава и оджибуей. Междувременно сенеките отново атакуват Макинак през 1683 г., но неуспеха им при [[форт Сан Луис]] в [[Илинойс]] на следващата година слага повратна точка в [[Боброви войни|Бобровите войни 1629 -1701. Французите решават, че моментът за офанзива срещу ирокезите е настъпил и започват организирането на голям индиански алианс в района на Големите езера. Отава става най – важният участник в този съюз, който от 1687 г. преминава в настъпление. До 1690 г. алиансът изтласква ирокезите обратно в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], където последните заемат отбранителна позиция.
През 1701 г., за да държат индианския алианс заедно, французите основават новия търговски пост [[Форт Пончартрен]] в [[Детройт]] и приканват племената да се заселят около него. За кратко време районът около форта става пренаселен и между отделните племе3на избухват конфликти. Положението се утежнява още повече, когато около
[[Файл:Pontiac01.jpg|мини|Понтиак]]
Ред 51:
Отава в Макинак все повече се сближава с оджибуейте. През 1741 г. те се местят в земите между Литъл Травърс Бей и Гранд Ривър, а някои дори пресичат езерото Мичиган и се установяват в югоизточен Уисконсин.
След установяването на британския контрол в региона, селищата бързо започват да се движат на запад. До 1795 г. племената, които все още се борят да запазят земите си са изтикани встрани от пътя на бялата цивилизация. Новите Съединени щати разширяват териториите си на запад до Мисисипи, а през 1803 г. получават и [[Френска Луизиана]]. През ноември 1807 г. в Детройт, отава, оджибуеите и потауатомите отстъпват 7 милиона акра земя в югоизточен Мичиган на САЩ. Тези, които са против това се присъединяват към [[Текумзе]] през 1811 г. След убийството на Текумзе през 1813 г. идва и краят на борбата на племената от района на Големите езера. През септември 1817 г. отава се разделя с поредното парче земя в [[Охайо]] в замяна на два резервата от общо 34 кв. мили. По същото време са отнети земи и от другите групи на племето. През 1831 г. отава в Охайо продават резерватите си и се съгласяват да се преместят в Канзас. През 1833 г. отава и оджибуей, живеещи западно от езерото Мичиган се присъединяват към прерийните потауатоми като отстъпват и последната си земя в Илинойс и Уисконсин. Заедно двете племена се местят в западна Айова. След 1846 г. напускат [[Айова]] и отиват в [[Канзас]]. Групите, които остават в Мичиган отстъпват по – голямата част от земите си през 1836 г. и 1855 г. През 1867 г. отава, които са събрани в Канзас отстъпват земята и се местят в [[Оклахома]], на земя закупена от [[Шоуни (племе)|
== Отава в началото на 21 век ==
Днес отава живеят разпръснати в няколко резервата в [[Канада]] и [[САЩ]], които споделят с някои групи оджибуей. Общата численост на племето е около 14 000 души като около
* Кокбърн Айлънд Първа нация
* Шешегуанини Първа нация
* Уолпол Айлънд Първа нация
* Уест Бей Първа нация
* Уикуемиконг Първа нация
В САЩ федерално признатите групи отава са 7:
* Бърт Лейк (отава и чипеуа)
* Обединените Бакуитиг оджибуей и макинак
* Гранд Ривър
* Гранд Травърс (отава и чипеуа)
* Литъл Ривър
* Литъл Травърс Бей
* Отава племето на [[Оклахома]]
== Източници ==
<references />
[[Категория:Алгонкински народи от Големите езера]]
| |||