Пазарджик: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 18:
 
}}
'''Па̀зарджикПа̀зарджик''' е областен [[град]] в Южна България, административен център на [[община Пазарджик]] и на [[област Пазарджик]]. Намира се на 37 km западно от [[Пловдив]] и на 112 km югоизточно от [[София]]. Лежи на двата бряга на река [[Марица]] в западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и е вторият най-важен културен и административен център в Южна Централна България. Последното преброяване на [[НСИ]] към края на 2015 г. оценява населението на града на 69 384 жители.
 
== География ==
=== Местоположение ===
[[FileФайл:Pazardjik.JPG|thumbмини|250п|Централна градска част]]
 
Пазарджик се намира в най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], част от общото [[Пазарджишко-Пловдивско поле]], при надморска височина 205 m. Първоначално градът е разположен на левия бряг на [[Марица]]. След освобождението му от [[турско иго]] той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Пазарджик е равнинно-низинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от [[Средна гора]], на север<!-- – от [[Вежен]] до [[Ботев (връх)|Ботев връх]] --> и [[Родопи]]те, на юг.
Ред 52:
 
=== Релеф ===
[[FileФайл:Pazardzhik city centre.jpg|thumbмини|250п|Старата поща и Часовниковата кула]]
 
Пазарджик е един от малкото градове в [[България]], който е с изцяло равнинен релеф без никакви повишения в надморската височина, която е със стойност 205 m за цялата територия на населеното място като съвсем леки понижения тя бележи около коритото на р. [[Марица]] в южния край на града. Недалеч се намира Бесапарският рид, където са разкрити залежи на [[варовик]]. Наблизо, край село [[Мокрище]] има много могили от времето на [[траки]]те, които са изкуствени образувания. Най-близките планински възвишения са на [[Западни Родопи]] – около 15 km южно, на [[Рила|Източна Рила]] – около 30 km югозападно и на [[Същинска Средна гора]] – на около 40 km северно от града. Пазарджик е част от морфоструктурата на [[Горнотракийската низина]], представляваща грабеновидна форма, и е с тенденция към потъване – с около 2 mm/годишно. Районът е запълнен с алувиални наслаги от заливните тераси на [[Марица]] и нейните притоци.
Ред 62:
 
=== Климат ===
[[FileФайл:Pz ostrova.jpg|thumbмини|250px|Входната алея на Парк-остров „Свобода“ (преди ремонта)]]
Климатът на града е преходен между умереноконтинентален и средиземноморски климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура на въздуха е 12,5 [[°C]]. Най-топлите месеци са [[юли]] и [[август]] със средна месечна температура 23 – 24 &nbsp;°C, а най-студените [[януари]] и [[февруари]] със средна месечна температура 1 – 2 &nbsp;°C. Дните с температура над 32 &nbsp;°C са около 35 за година.
 
Най-ниската абсолютна минимална температура на въздуха, измерена в Пазарджик е (-21,3 [[°C]]), отчетена през [[1946]] г., а абсолютната максимална е отбелязана през [[1998]] г. и е била 44,6 [[°C]].
Ред 71:
Поради факта, че Пазарджик е разположен в низина и е заобиколен с оградни планини, [[вятър|ветровете]] в района са слаби. Средната годишната скорост е около 1 m/s. Характерен е топлият и поривист вятър [[фьон]], духащ откъм северните склонове на планините и повишаващ температурите през зимата.
 
Неприятни климатични явления: през студеното полугодие това е т.нар. [[температурна инверсия]], която се получава, когато студен арктически въздух нахлуе в страната и така в низините и котловините температурата може да падне до -20 &nbsp;°C. През декември е характерна [[мъгла]]та. Неприятно за летния сезон явление е лятната буря, със силен поривист [[вятър]], [[градушка]] и гръмотевична буря. Друго неприятно климатично явление, което засяга Пазарджик през топлото полугодие, е сушата, съпътствана с горещ тропически въздух, който може да повиши температурата до над 40 &nbsp;°C. В преходните сезони опасни могат да бъдат ранната есенна и късната пролетна [[слана]].
 
=== Почви, растителен и животински свят ===
Ред 102:
От средата на 16 век в града започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата [[Успение Богородично (Пазарджик)|„Свето Успение Богородично“]]. Оттук се създава първата българска махала – [[Вароша (квартал на Пазарджик)|Вароша]].
 
През втората половина на 17 век Пазарджик продължава да се развива в северна посока; вероятно тогава се създава и голямата българска махала „Чиксалън“, в която после е построена църквата „Свети Архангел“.
 
През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През 18-ти и в началото на 19 век, в северна посока се създават чисто българските махали „Кавлъккавак“ и „Сюлюккавак“. Според някои сведения, към средата на 19 век Пазарджик се състои от 33 махали – 18 турски, 12 български и 3 цигански. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. През 1865 г. населението на Пазарджик е около 25 000 хиляди, българите съставят 57% от него, а турците – 28,5%. <ref>Tatar Pazarcik in Encyclopaedia of Islam, Second Edition., Volume X, page 371, column 1: ''There were 8 Turkish schools with 500 pupils, 6 Bulgar schools with 530 pupils, and Jewish, Vlach and Armenian schools. The population is said to have amounted to 25,000 inhabitants, of whom Bulgars comprised 57% and Turks 28.5%.''</ref> Като търговски град, Пазарджик привлича и друго население – [[евреи]], [[арменци]] и др.
Ред 117:
 
<!--[[Image:Pazardzhik-levski-pametnik.jpg|left|thumb|250px|Паметник на Васил Левски]]-->
[[FileФайл:Pazardzhik_110.JPG|thumbмини|260п|Читалище „Виделина“]]
Църковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 г., когато гръцките духовници са изгонени от църквата „Света Богородица“ и богослуженията започват да се четат само на български.
 
Ред 151:
Численост на [[население]]то според [[Преброяване на населението|преброяванията]] през годините:{{Small|<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=91|oclc=894636829}}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-pazardzik.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 22 август 2018 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref>}}
 
* [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 15 659 души
* [[Преброяване на населението в Царство България (1910)|1910]] – 18 098 души
 
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
Ред 183:
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 57 332 || 79.65
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 4 8224822 || 6.69
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 3 4233423 || 4.75
|-
|align="left"|Други || 325 || 0.45
Ред 191:
|align="left"|Не се самоопределят || 495 || 0.68
|-
|align="left"|Не отговорили || 5 5825582 || 7.75
|}
 
=== Вероизповедание ===
[[FileФайл:Dormition of the Theotokos Church - Pazardzhik.jpg|thumbмини|250п|„Свето Успение Богородично“ (1837)]]
В града преобладава християнското население от [[православие|източноправославната]] група. Катедралната църква на града е „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение Богородично]]“, построена в 1836 – 1837 г. Част от циганите са християни, а други мюсюлмани, като немалко от тях променят през годините изповеданието и идентичността си.
 
Ред 214:
== Политика ==
=== Кмет ===
[[FileФайл:Obshtina.jpg|thumbмини|250п|Сградата на Общината]]
{{основна|Списък на кметовете на Пазарджик}}
Действащ кмет на град Пазарджик е Тодор Попов, избран през 2007 г. и преизбран съответно за втори и трети мандат през 2011 г. и 2015 г.
Ред 242:
=== Търговия ===
В града има филиали на множество търговските вериги:
* за спортни стоки – Адидас, Булдозер, Моника Спорт
* за техника – [[Технополис]], [[Техномаркет]], [[Зора]].
* за хранителни стоки – [[Кауфланд]], [[Билла]], [[Лидъл]], Тарита, Идея.
* за детски стоки – Хиполенд.
* за мебели – Явор, Брилянт, Ивели.
* за строителни материали – Синхро, Успех.
 
В центъра на града е изграден търговско-развлекателен комплекс Сентрал Мол (бивш ГУМ), а в индустриалната зона са разположени множество складове за търговия на едро.
Ред 264:
 
== Култура и забележителности ==
[[FileФайл:Pz chasovnika.jpg|upright|thumbмини|Старата поща и часовниковата кула|ляво]]
[[FileФайл:Clock-tower-Pazardzhik.jpg|upright|thumbмини|Втората часовникова кула в града, бивша римска църква]]
* В Пазарджик се намират следните забележителности от [[100 национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]:
:* [[Успение Богородично (Пазарджик)|Катедрална църква „Свето Успение Богородично“]], (8:00 – 17:00 ч.), има печат
:* [[Регионален исторически музей - Пазарджик]] (има печат) и Художествена галерия „Станислав Доспевски“, пл. „Константин Величков“ 15, (09:00 – 12:00 и 14:00 – 17:30 ч., зимно време почивни дни – събота и неделя).
Ред 281:
 
=== [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“]] ===
[[FileФайл:Pazardzhik theatre.jpg|thumbмини|250п|Драматично-куклен театър „Константин Величков“]]
В града се намира един от най-старите театри в страната, построен със средства, събирани доброволно от гражданите. Днес театърът е обединен с кукления театър под името Драматично-куклен театър „Константин Величков“.
 
Ред 287:
 
=== Регионален исторически музей ===
[[FileФайл:PazardjikHistoryMuseum.jpg|250п|thumbмини|Експозиция в музея]]
 
{{Основна|Регионален исторически музей (Пазарджик)}}
Ред 296:
 
=== Художествена галерия „Станислав Доспевски“ ===
[[FileФайл:Pazardzhik Stanislav Dospevski House.jpg|250п|thumbмини|Къща музей „Станислав Доспевски“]]
Художествената галерия „Станислав Доспевски“ е основана през [[1966]] г. Носи името на възрожденския художник и обществен деец [[Станислав Доспевски]] ([[1823]] – [[1878]]), работил в областта на портретния жанр. Настоящата сграда на галерията е открита през [[1980]] г. По-късно ([[1911]]) в нея се помещава и Регионалният исторически музей. Общата изложбена площ е 800 m<sup>2</sup>. Художественият фонд на галерията надхвърля 10&nbsp;000 творби.
 
Ред 309:
 
=== Редовни събития ===
[[FileФайл:BASA-1735K-1-344-38-Park Svoboda, Pazardzhik.JPG|мини|200п|Стара картичка с главната алея на парк-остров, преди 1934 година„Свобода“]]
* [[21 май]] – празник на града – чества се от 1930 г. всяка година, църковен празник на Св. св. [[Константин Велики|Константин]] и [[Елена от Константинопол|Елена]].
* [[февруари]] – ежегоден фестивал за класическа музика „Зимни музикални вечери“, основан от проф. [[Иван Спасов]]
Ред 317:
== Личности ==
{{Основна|Личности (Пазарджик)|Почетни граждани на Пазарджик}}
* [[Стефан Захариев]] (1810 – 1871) – възрожденец, просветен деец;
* [[Константин Величков]] (1855 – 1905) – възрожденец, поет, политик;
* [[Иван Батаклиев]] (1891 – 1973) – географ, историк;
* [[Никола Фурнаджиев]] (1903 – 1968) – поет;
* [[Каран Дончев]] (1911 – 1985) – журналист и редактор на в. Български запад;
* [[Екатерина Михайлова]] (1956) – политик;
* [[Виргиния Здравкова]] (1971) – моден дизайнер
 
== Бележки ==