Пастирски кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 29:
 
=== Походът ===
[[FileФайл:Crociata_dei_Pastori.jpg|мини|Пастирския поход, миниатюра, 15 век‎]]
Вторият поход започва през [[май]] [[1320]] г. От къде точно започва и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други – че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман Френската вълчица:
 
Ред 38:
{{цитат|Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеници, монаси вероотстъпници, разбойници крадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, начело на които момчета и момичета се отдаваха на най-долен разврат, на най-порочни крайности, носещи разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой град да просят милостиня, бързо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.|}}
 
Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, [[Аквитания (регион)|Аквитания]]. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5 0005000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа [[Йоан XXII]] заклеймява дейността на Пастирчетата и ги отлъчва. Пастирчетата продължават към Гиана, Алби и [[Тулуза]], където се насочват срещу манастирите и дворците. В графство Каркасон са пресрещнати от армията на краля и местния граф и са разбити. Някои успяват да се измъкнат, но до есента на 1320 са изловени и избити.
 
Вторият пастирски кръстоносен поход е, ако не броим [[Северни кръстоносни походи|Северните походи]], които така и не се насочват към Светите земи, последният кръстоносен поход в историята.