Истина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.130.211.67 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
Ред 7:
Съответствие с действителността (семантична теория за истина) е, когато <code>'P' е вярно, ако и само ако P е вярно</code>, или когато абстрактната [[идея]] съответства на нейния [[Реалност|реален]] обект (кантианска [[епистемология]]), абсолютната истина (метафизика) е източникът на всичко, от което всичко произлиза, тя съдържа в себе си възприемаемите качества и характеристики, или когато едно заключение е направено вярно ([[логика]]).
 
Във [[философия]]та няма общоприето определение на термина и съществуват множество различни понятия за истината, както и възгледи за това кои обекти/твърдения/изказвания/заключения могат да бъдат истинни или неистинни, за начините за определяне на истинността и за това дали истината е [[субект]]ивна, [[Релативизъм|относителна]], [[Обект (философия)|обектобективна]]ивна или [[Метафизика|абсолютна]].
 
== Видове истина ==
Ред 20:
 
=== Обективна истина ===
За обективна истина обикновено се говори в правото. Това е такава истина, която по съдържание не зависи от субекта. Трябва да се отбележи, че по форма обаче винаги зависи. Хората могат да съществуват и да се развиват само благодарение на обективната истина за [[процес]]ите, [[явление|явленията]], структурите и формите на [[Материя (философия)|материяматерията]]та. Без обективна истина не може да има субект, който да разсъждава, да я търси и доказва, не може изобщо да има [[познание]]. Мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалната реалност и подвластни на нея като нейно [[отражение]]. Обективните материални структури служат за изграждането на [[символ]]и, [[термин]]и, понятия и категории. Материалната обективна истина и реалност съществува извън и независимо от човека.
 
=== Субективна истина ===
Ред 35:
В началото на ХХ век в математиката за истинни се приемат тези положения, които са доказуеми във формална аксиоматична система. Това разбиране отпада с развитието на положения и изявления, които са истинни, но не могат да бъдат доказани в рамките на системата.<ref>''See, e.g.,'' Chaitin, Gregory L., ''The Limits of Mathematics'' (1997) esp. 89 ''ff''.</ref>
 
В края на ХХ век се достига до изграждане на специфични [[Диофантово уравнение|Диофантови уравнения]], за които не се знае дали имат решение,<ref>M. Davis. „Hilbert's Tenth Problem is Unsolvable.“ ''American Mathematical Monthly'' 80, pp. 233 – 269, 1973</ref> или дори ако имат, не е ясно дали са краен или безкраен брой решения. По принцип, [[континуум хипотеза]]та не може да бъде доказана или опровергана с използване на стандартните аксиоми на [[теория на множествата|теорията на множествата]].<ref>Yandell, Benjamin H.. ''The Honors Class. Hilbert's Problems and Their Solvers'' (2002).</ref><ref>Chaitin, Gregory L., ''The Limits of Mathematics'' (1997) 1 – 28, 89 ''ff''.</ref> По мнението на някои, след това е също толкова разумно да се вземе континуум хипотезата или нейното отрицание като нова аксиома.
 
== Истина в религията ==
Ред 69:
 
{{Метафизика}}
 
[[Категория:Истина| ]]