|
}}
'''Петров дол''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Провадия]], [[област Варна]].
== География ==
Намира се на 6км. от град Провадия и е част от Провадийска община.
<!-- == Религии == -->
Първи данни за с.Петров дол са открити в регистъра Джизие през 1635 г. Селото под името '''Дерекьой''', както и другите села от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512–1520). Освен в джизие регистрите то присъства под названието Дерекьой и в османски регистър от 1676 г. за разхвърляне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на 6 авариз ханета. Тоест в с. Петров дол или '''Петрина Река''', както е било наричано, тогава е имало между 50 и 80 къщи, което означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. - 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. По време на османското владичество в селото са живели и православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773-1829 г. са се изселили в с. [[Каракурт]] (южно от Болград, Украйна) и с.Калипетрово, Силистренско.
Константин Иречек
"В ''Добрина'', за която още ще поговорим, в сега турското ''Ески Арнаутлар'' (на български се нарича и досега'' Арбанаси''), в ''Дерекьой ''(по-напред се наричало ''Петрина река'') и в'' Девня'' живели близо скупом християнски албанци, които били преселени тук от турците без съмнение скоро след завоюването на отечеството им; те са принадлежали към онези албански села в Източна България с войнствено население, на брой около 7000 души въоражени, които знае вече Джорджич, и са били във връзка с албанците в Арбанаси при Търново, както и с албанското население на две села при Разград (''Бей ''и ''Караарнаут''). Преданията гласят, че тези тукашни албанци носили дълги <<пушки ''гегалии''>> и юнашки се защищавали срещу даалиите (кърджалиите), които в чети от по 200-300 души се скитали по страната; техният постоянен лагер бил Петришката крепост. Селищата захванали да запустяват от руския поход в 1773 г. В 1829 г. цялата покрайнина била развълнувана от походи и битки, след които всички албанци заминали с русите в Бесарабия, където техните потомци в село ''Каракурт'', близо до Болград, и до днес не са забравили своя език".
== Население ==
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
|1934г = 1 0641064
|1946г = 1 1891189
|1956г = 1 2051205
|1965г = 1 1031103
|1975г = 955
|1985г = 746
|
