Пехчево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 23:
}}
'''
== География ==
Ред 30:
== История ==
[[Файл:Pehčevo, vladikata vo poseta.jpg|ляво|мини|Посещение на [[Герасим Струмишки]] в Пехчево, 1912 г.]]
[[
В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката – останки от рудник от същия период. В местността Селище на север от Пехчево има късноантично село, а в местността [[Спиково]] на 6 – 7 km източно от града – останки от старохристиянска църква.<ref>Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.</ref>
В края на XIX век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Пейчово'' е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 [[българи]] и 455 [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Пехчево живеят 700 души жители [[българи]] християни,
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Пешчево'' има 8 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140 – 141.</ref>
Ред 39:
Според [[Димитър Гаджанов]] към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.</ref>
Според преброяването от 2002 година градът има
{| class="wikitable" border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Ред 46:
|-
| [[македонци]]
|
|-
| [[албанци]]
Ред 73:
== Личности ==
{{основна|Пехчевци}}
[[
От Пехчево са [[Георги Кьосев (революционер)|Георги Кьосев]], [[Стоян Кантуров]] и [[Стоян Вардарски]] – видни дейци и войводи на [[ВМОРО]] и [[ВМРО]]. [[Атанас Раздолов]] е деец на левицата на ВМОРО и ранен македонист. [[Владимир Бъчваров]] е виден български лекар, а [[Йован Андонов]] е политик от Република Македония, вицепремиер.
|