Уикипедия

Михай Витязул: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
починал-място=[[Турда]], [[Румъния]]
}}
'''Михаил войвода ВитязулХрабрия''' (Михаил Смелия, рум. '''Mihai Viteazul''') (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е княз на [[Влашко]] ([[1593]] - [[1601]]), [[Трансилвания]] ([[1599]] - [[1600]]) и [[Княжество Молдова]] ([[1600]]),печата му е със знака на българската царска династия на Асеневци "IW". През [[19 век]] румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединява под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.Михаил е бил българин,говорел и пишел на [[среднобългарски език]], което може да се види и от родовия му герб.
 
Михаил е фаворит за Влашки и Молдовски владетел на сина на [[Михаил Кантакузин Шейтаноглу]] - ''Андроник'', който и го налага за такъв.
Ред 16:
През [[1595]] г. сключва в [[Алба Юлия]] (тогава Вайсенбург, нем.: „Weissenburg“) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от [[Средновековие]]то формална васална зависимост на Влашко от [[Унгария]], в замяна на военна подкрепа.
 
На [[13 август]] [[1595]] г. води битка с великия везир [[Синан паша]] при [[Кълугърени]], близо до р. [[Няжлов]], която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на МихайМихаил е многонационална — български, сръбски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните [[мит]]ове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През [[1596]] г. МихайМихаил извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които [[Видин]], [[Плевен]], [[Никопол]] и [[Бабадаг]].
 
На [[18 октомври]] [[1599]] г., близо до Херманщат (днес [[Сибиу]]) Михай постига с подкрепата на [[Хабсбурги]]те [[Битка при Шелимбър|важна победа]] над [[кардинал]] [[Андраш Батори]], който през [[1599]] г. завзема за кратко властта в Трансилвания. В княжеската столица [[Алба Юлия|Вайсенбург]] той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.
 
През май [[1600]] г. влашки войски, командвани от МихайМихаил, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на МихайМихаил управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на МихайМихаил се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман [[Ян Замойски]] и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.▼
Обединяването на Трансилвания и Влашко не е планирано, не е преследвано и не е било цел на елита на Влахия или на [[православие|православното]] [[румънски език|румънскоговорещо]] население в Трансилвания, което по това време съставлява около 30-35% от населението на региона. Михай също така не приема титлата „княз на Трансилвания“, а управлява ([[1599]] — септември [[1600]] г.) като губернатор на [[кайзер]]а и унгарски крал [[Рудолф II]]. Самият Михай не проявява друг интерес към Трансилвания. Обединяването на Трансилвания и Влашко не съответства на мисленето по онова време.
 
През [[1601]] г. останалият без власт и територии МихайМихаил се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На [[3 август]] 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в [[Турда]] той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който вижда в МихайМихаил силен политически конкурент.▼
▲През май [[1600]] г. влашки войски, командвани от Михай, завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михай управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на Михай се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман [[Ян Замойски]] и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.
 
▲През [[1601]] г. останалият без власт и територии Михай се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На [[3 август]] 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в [[Турда]] той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който вижда в Михай силен политически конкурент.
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михай_Витязул“.