Кесария: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
||
Ред 12:
| епоха = [[Бронзова епоха]] до [[Средновековие]]
}}
[[
[[
'''Кесария''' или '''Цезареа Маритима''' ({{lang-la|Caesarea Maritima, Caesarea, Kesarya}}, {{lang-grc|παράλιος Καισάρεια}}) е важен древен град на [[Палестина]] и по-късно важна [[крепост]] на [[кръстоносци]]те на [[Средиземно море]]. Днес е археологичен национален парк.
Градът се намира между [[Хайфа]] и [[Тел Авив]] в [[Израел]]. Наблизо до древния град се намира модерна
Градът е основан по времето на [[Римската империя|римското]] владение от [[Ирод Велики]] между 22 и 10 пр.н.е. на мястото на [[Финикия|финикийско]] малкото пристанищно селище ''Turris Stratonis'' (Кулата на Стратон) в чест на римския император [[Октавиан Август|Август]].
Градът става през 6 пр.н.е. резиденция на римските прокуратори ([[Щатхалтер]]).
Кесария се споменава често в [[Новия завет]].
След разрушаването на [[Йерусалим]] 70 пр.н.е., Кесария е столица на провинция [[Юдея|Палестина]]. Градът се разцъфтява до късния 6 век. През 2 век. Кесария има ок. 125.000 жители.
След 640 г. градът е завладян от арабите и през 619 до 628 г. от сасанидите и губи своето значение. На 17 май 1101 г. градът е завладян от кръстоносците след 15-дневна обсада и разцъфтява отново за късо време и е център на [[господство]] в тяхното [[Йерусалимско кралство]] и [[Диоцез]]ско седалище. През 1275 г. градът е завладян от султан [[Байбарс I]], султанът на Египет и Сирия.
През [[1948]] г. се създава на няколко километра от морето днешния град „Keisarija“ (на еврейски: קיסריה)
== Личности ==
Ред 31:
* [[Евсевий Кесарийски]] (260/264–339/340), от 313 (315?) [[епископ]] на Кесария в Палестина, ученик на [[Ориген]]
* [[Прокопий Кесарийски]] (* 500; † 562), късноантичен историк
* [[Езер Вайцман]] (1924–2005), седмият президент на Израел – починал в Кесария
== Литература ==
* Carsten Colpe, ''Caesarea am Meer.'' ''Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike.'' 1,
== Външни препратки ==
| |||