Плевня (дем Просечен): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 13:
| площ =
| височина = 236
| население =
| население-година = 2001
| кмет =
Ред 21:
}}
'''
== География ==
Ред 28:
== История ==
=== Етимология ===
Според Йордан Н. Иванов името произхожда от ''[[плевня]]'', ''паянтова сграда за храна на добитъка'', от ''[[плява]]'', старобългарското ''пл{{Уникод|
=== В Османската империя ===
Ред 42:
{{цитат|Много по-уредено [от Просечен] в църковно-училищно и общинско отношение е селото Плевня, дето гъркоманите са няколко само единици, заинтересовани по един или друг начин от агентите на силогосите да не изповядват открито народността си; българите в това село си имат двоица млади и родолюбиви свещеници, които поддържат духа на простите християни.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 71.</ref>}}
[[
В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че селото има 340 къщи българи с 1800 жители, от които 64 къщи [[гъркомани]].<ref name="Извори 28">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.</ref> Според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Пл{{Уникод|
{{цитат|[Плевня] лежи на каменисто място... Къщята големи двускатни, както пиринските в Неврокопско. В долния кат припаси и добътък, в горния има две стаички и пруст. Отоплява се чрез кумин. Има няколко чешми с малко вода от един стар водопровод, който идва от далечно място. Селото ще е поставено на старо място. Остатки от една стара църква... които показват, че е била нещо повече от обикновена църквица. Мраморни стълбове, хубави основи... Облеклото: сини гащи, елек напред закопчан от памучна аладжа. Горно фермене. Фес. Поминък: селото Плевня доскоро е работило пшеница като главен поминък. Сега тютюнът всяка година се увеличава. По-гладни години [са изкарвали] 12 – 15 х[иляди] оки... Кираджилък. Има само мулета и магарета. Рядко конье. Хранят се много бедно като навсякъде. Главната храта е хлеб и фасул.<ref name="Извори 28"/> Борба с [[Боболец|бобилечане]] за гората. Селото стои височко по образованието си. От 1869 г. има българско училище. Отдавна са се отделили 40-5- къщи патриаршисти с 1 църква. Живят помежду си мирно и тихо двете партии: гърк[оманите имат] един поп, ек[зархистите] – 3 попа и хубава църквица „Св. Богородица“. Училището е добро – едно широко здание с две малки стаички.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.</ref>}}
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Плевня (''Plevnia'') има
Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест [[гъркомани]] патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.<ref name="Иванов14">Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.</ref>
Ред 67:
== Личности ==
[[
[[
;Родени в Плевня
* {{флагче|България}} [[Алекси Чанов]], български общественик, борец против гърцизма в Драмско
Ред 115:
{{Дем Просечен}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в дем Просечен]]
| |||