Фюзелаж: Разлика между версии

'''Фюзелаж''' ({{lang-fr|fuselage}}, от ''fuseau'' – вретено) е наименование на тяло (корпус) на [[летателен апарат]] ([[самолет]]). Френското наименования е прието в английски език – ''fuselage'', в руски език – ''фюзелажфюзеляж '' и в авиационния речник на много други държави. В авиационната литература на български език се използва и наименованието ''тяло'', но с определение за какво се отнася (летателен апарат, самолет, [[хеликоптер]] и т. н.). Предназначението му е да вмества екипажа, пътниците, пренасяните товари, както и оборудването за управление и контрол на самолета. В зависимост от вида на летателния апарат, в него може да се монтират резервоарите за гориво, [[Устройства за излитане и кацане|устройството за излитане и кацане]] и [[двигател]]я. Конструктивно са обезпечени надеждни връзки с другите елементи на самолета – [[Крило|крилете]] и оперението с хоризонталния и вертикалния стабилизатор или с [[центроплан]] с [[Гондола|мотогондолите]] и колесника ([[шасито]]).

Фюзелажът, като [[конструкция]], е характерен за стандартната конструктивна самолетна схема – тяло на самолета, двигатели, криле, оперение и устройство за излитане и кацане. В самолети от типа „летящо крило“ конструкцията на фюзелажа е част от удебелението на [[крило]]то. Като основна конструкция в летателния апарат, фюзелажът трябва да обезпечи в силово отношение всички други елементи на самолета в процеса на експлоатация при нормален полет и при екстремни натоварвания. Тези високи якостни изисквания трябва да се обезпечават при противоречащи си условия с минимална маса на фюзелажа. Освен изискванията за надеждно закрепване и съгласуване на силовите схеми на фюзелажа със силовите схеми на присъединените елементи от самолета, към този конструктивен елемент се предявяват и специални изисквания за разположението на оборудването, товарите и горивото, така че по време на полет да не се променя съществено центровката на самолета. Последното обезпечава висока стабилност на характеристиките за устойчивост и управляемост. Конструкцията трябва да позволява достъп до инсталациите за оглед и ремонт, да обезпечава удобства на пътниците и екипажа, да се обслужва лесно с товарене и разтоварване и да осигурява възможност за бързо напускане при аварийна ситуация.

Тази механична конструкция ({{lang-en|geodesic airframe, геодезически корпус}}) е създадена от английския авиоконструктор Барнс Уолис (Barnes Wallis)(1887- – 1979). Използвал е възможността, прилагана в [[геодезия]]та и [[Триангулация|трангулацията]], дъги да се пресичат и да обхващат една пространствена обемна форма. Така е създадена една силово устойчива конструкция със лека структура приложима в авиацията. Спирално разположените елементи и надлъжните стрингери обезпечават силово конструкцията и разрушаването на обшивката и част от механичната структура не водят до разрушаването на самолета по време на полет. Тази конструкция е приложена при производството на бомбардировачите на самолетостроителната фирма Викерс (Vickers-Armstrongs Limited) по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Макар да се изработва по-трудно, тя е устойчива по време на бойни действия и тежко повредени самолети успешно се приземяват.