Методий Драгинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
Ред 5:
| починал-място =
}}
[[КартинкаФайл:Popmetodiidraginov1.jpg|мини|200px|Част 1]]
[[КартинкаФайл:Popmetodiidraginov2.jpg|мини|200px|Част 2]]
 
За поп '''Методий Драгинов''' не са известни биографични данни. Написал е [[летопис]]на приписка "[[Чепински летописен запис|Потурчването на Чепино]]" за насилията при ислямизацията на [[българи|българското]] [[християнство|християнско]] [[население]] в [[Родопи]]те. Съществуват автори, които смятат летописната бележка за [[Българско възраждане|възрожденски]] неавтентичен запис и съответно оспорват съществуването на Методий Драгинов като историческата личност, като смятат, че автор на мистификацията и създател на литературния герой е книжовникът от 19 век [[Стефан Захариев]].<ref>[http://www.librev.com/prospects-science-publisher/2380-19 Бернар Лори, Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век, Либерален преглед, 08 Май 2014.]</ref> Село [[Корова]] от 1971 г. носи името Драгиново.
 
== Научни виждания ==
Текстът на поп-Методиевата бележка е публикуван за първи път от [[Стефан Захариев]] през [[1870]] година. Захариев споделя, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на [[Батак]] поп Илия Янков - бащата [[Георги Бусилин]], а не - както често се твърди - за свещеника на с. [[Велинград|Каменица]] поп Илия (прадядо на [[Вела Пеева]]).
 
Историци като проф. [[Петър Петров (историк)|Петър Петров,]] посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от [[Христо Кодов]] в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник. [[Петър Динеков]] изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници" на стр. 387-388.
 
Фактът за промяната на религията на големи маси от българското население в 17 век е спорен. За него не свидетелстват османските регистри. Въз основа на турските данъчни регистри османистът [[Махиел Кил]] съставя таблица за населението на селата от [[Чепинска котловина|Чепинското корито]] (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от [[джизие]]-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства).<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68-80, 106-115; [http://www.librev.com/images/stories/articles/2009/2009_02_Table.jpg Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито].</ref> [[Махиел Кил]] стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80-82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf 4-5].</ref> По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговите разкази на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81.</ref> Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.<ref>Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81-82.</ref>
 
Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация.
 
== Вижте също ==
* [[Потурчване на българи]]
* [[Чепински летописен запис|Летописен запис "Потурчването на Чепино"]]
Ред 36:
Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. ''Родопски сборник'', Т. 1. С., 1965,
65-111.
* Петров, П. Хр.. ''По следите на насилието. Документи и материали за''
''помохамеданчвания и потурчвания''. С., 1972.
* Захариев, Стефан. ''Географско−историко−статистическо описание на''
Ред 54:
* Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, ''Исторически преглед'', 1993, № 2, 146-157.
* Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: ''История на'' ''Батак''. София, 1995, 12-69, 288-309.
* А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. ''Съдбата на мюсюлманските общности на'' ''Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България''. София, 1997.
* Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − ''Историческо бъдеще'', 1998, 1, с. 48.
* Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. - В: ''Мюсюлманската култура по българските'' ''земи. Изследвания''. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56-126.