Правителство на Васил Радославов 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с.г.--> същата година; козметични промени |
м ] 4-цифрени числа без интервал |
||
Ред 36:
През първата половина на 1915 г. военните действия в Европа се водят с променлив успех. Тежките сражения изтощават воюващите страни и те активно търсят нови съюзници, чрез които да постигнат бърза победа. Особен интерес и за двата блока представлява България с нейното важно стратегическо местоположение и мощна [[армия]]. Включването ѝ във войната на страната на Антантата би довело до изолирането, бързата капитулация на Турция и контрол на [[Дарданели]]те. Оставени сами, Германия и Австро-Унгария едва ли биха могли да удържат натиска на Антантата по-дълго. Включването на България във войната на страната на Германия би довело до капитулация на [[Сърбия]], обединяването на териториите и армиите на държавите от Централните сили и евентуално до присъединяването към тях на „колебаещите“ се [[Гърция]] и [[Румъния]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>
През лятото на 1915 г. [[Преговори на България с Антантата и Централните сили|натискът върху България]] за участието ѝ във войната се засилва. Съглашението предлага на България да нападне Турция и да окупира Източна Тракия до линията [[Мидия - Енос]]. Едновременно с това се гарантира връщането след войната и на други български земи – т.нар. безспорна зона, обхващаща голяма част от [[Македония (област)|Македония]]. Германия обещава на България цяла Македония и част от Източна Тракия. На [[6 септември]] [[1915]] г. между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба. Към Царството са присъединени около
[[Файл:Manifest-Bulgarian-First-World-War.jpg|мини|180px|Манифест на цар Фердинанд I за обявяване на война на Сърбия]]
Без да преценят правилно съотношението на силите между двата воюващи блока, българското правителство и цар [[Фердинанд I]] включват [[България в Първата световна война|България във войната]] на страната на Централните сили. Голяма роля при вземането на това решение изиграват както предложението на Германия за национално обединение, така и неуспехите на войските на Антантата при [[Галиполска операция|десанта на Дарданелите]]. Опитите на опозицията ([[Народна партия]], [[Прогресивнолиберална партия]], [[БЗНС]] и [[БРСДП (т.с.)]]) да отклонят България от съюза ѝ с Централните сили завършват без успех. Водачът на Българския земеделски народен съюз [[Александър Стамболийски]] е осъден за обида на [[монарх]]а на доживотен затвор. На 23 декември същата година правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили и завършва превъоръжаването ѝ с германско оръжие. На 14 октомври същата година цар Фердинанд I издава [[манифест]], с който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и по долините на реките [[Тимок]] и [[Нишава]], разгромявайки сръбската армия. Заплашена от обкръжение, тя започва мъчително отстъпление през албанските планини, изоставяйки бойната си техника. Оцелелите сръбски войници, достигайки [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]], са натоварени на италиански кораби и прехвърлени на остров [[Корфу]]<ref name="Encyclopedy"/>.
Ред 97:
== Събития ==
* 2 юли 1914 – Народното събрание ратифицира договор за финансово обвързване с Германия, която отпуска заем на България в размер на 500 милиона златни марки. Към заема е включена и клауза за отпускане на България военна помощ в размер на 200 милионна лева, както и „получаване на военни материали, доколкото позволяват собствените германски нужди“.
* 6 септември 1915 – Между българското правителство и [[Високата порта]] е подписана спогодба, с която към Царството са присъединени около
* 23 декември 1915 – Правителството на д-р Радославов обявява [[мобилизация]]. От армията са освободени офицерите русофили, завършва превъоръжаването ѝ с германско оръжие.
* 14 октомври 1915 – Цар [[Фердинанд I]] издава [[манифест]], с който обявява война на [[Сърбия]].
| |||