Ивайло: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.--->век
Редакция без резюме
Ред 48:
Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския [[Хан (титла)|хан]] [[Ногай]], който се е намирал в крепостта [[Исакча]] на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.
 
== Лъжеивайловци ==
По-късно с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в [[Тракия]] и дори в [[Мала Азия]] против настъпващите османски [[турци]].
 
Първият от тях се появява в Константинопол през 1294 г. За него споменава [[Георги Пахимер]]. Тъй като цар Ивайло е сред малцината в тогавашния свят, постигнали победи над татарите, споменаването на неговото име правело силно впечатление на съвременниците и неговото появяване се оказва истинска сензация в столицата на Византия<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=32 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В същата година император [[Андроник II Палеолог]] организира кампания срещу турците в Мала Азия, които вече притесняват сериозно империята. Както посочва Пахимер този Псевдо-Лахана твърди, че ако императорът даде съгласието си, ще извърши велики дела срещу враговете. Първоначално самозванецът е арестуван, но силното недоволство на населението на Константинопол принуждава Андроник да го освободи, още повече, че както посочва Георги Пахимер той „изглеждал страшен за враговете и полезен за изпадналите в беда ромеи“. Императорът дава благоволението си Лъже-Ивайло да бъде прехвърлен на малоазийския бряг и да потегли с привържениците си срещу бейлика на [[Осман I]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=33 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. В редиците на Лъже-Ивайло се стичат многобройни доброволци, сред които орачи, пастири и др., всички те вярват в мисията му да спре нашествениците турци. Пахимер разказва:„Изглеждаше като че ли целият свят е тръгнал с него...“ Явно стреснат, императорът отказва да въоръжи тази стихийна тълпа и нарежда Лъже-Ивайло отново да бъде арестуван, с което приключва всичко. Интересно е да се отбележи, че според сведенията при появата си в Константинопол този Лъже-Ивайло води със себе си отряд българи<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=34 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
 
Около десет години по-късно през 1304-1305 г. се появява втори Лъже-Ивайло. Той отново е от български произход, представя се със собственото си име Иван и с прякора Свинепаса (на гръцки Хировоскос), и твърди, че е участвал в „някои войни в България“<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=38 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Той води дружина от 300 мъже с лъкове и боздугани и предлага помощта си на император [[Михаил IX Палеолог]] отново срещу турците. Този Лъже-Ивайло също е пратен в затвора, но се спасява като се позовава на средновековното право на убежище в една константинополска църква. След това събира отново хората си, преминава морето и разкъсва турската обсада на крепостта Кенхрей при река [[Бююк Мендерес]], обръщайки в бяг турците. Но силите на българина са малочислени и когато скоро след това пристигат турски подкрепления, Иван е пленен. Тъй като за него турците поискват откуп от 500 златни [[перпери]], той помолва наблюдаващите от крепостните стени на Кехрей ромеи да ги платят, но те отказват, тъй като сумата е твърде голяма. Тогава Иван се обръща на български към отряда си, за да ги окуражи, но някои от ромеите, разбиращи български, издават на турците, че той отправя люти закани. Тогава турците „се уплашили за себе си и го убили, защото сметнали, че ако освободят неумолимия враг, откупът и печалбата нямало да струват нищо“ според разказа на Георги Пахимер<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>. Пак Пахимер предава и другата версия за съдбата на Иван, според която той успява да се спаси и се връща в балканските земи, където Михаил IX Палеолог му дава титлата „севаст“, и той воюва с отряд от 1000 души в района на Солун срещу съюзените турци и [[Каталонска компания|каталани]]<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=40 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
 
== Библиография ==
Line 68 ⟶ 73:
* [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/syratnici.htm Пламен Павлов Съратници и последователи на Ивайло]
* [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/ivajlo.htm Пламен Павлов Ивайло - "Смелото сърце" на средновековна България]
== Бележки ==
 
<references />
{{пост начало}}
{{пост|[[Списък на владетели на Второ българско царство|цар на България]]|[[1277]]|[[1280]]|[[Константин Асен]]|[[Иван Асен III]]}}