Опитомяване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м пр.хр. --->пр. Хр.; козметични промени |
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
||
Ред 337:
Вторичното подивяване в [[биология]]та представлява процес, противоположен на одомашняването. При него вече опитомен вид се приспособява към живот в дивата природа. Въпреки това при този процес не се извършва пълно възстановяване на дивото животно отпреди одомашняването. Вторичното подивяване може да бъде естествено, вследствие на случайно попадане на опитомен вид в дива околна среда, в към която той се приспособява или изкуствена, резултат на целенасочена програма за вторично подивяване.
Един от най-известните примери за естесвено, неконтролирано от човека, вторично подивяло животно е [[Австралия|австралийското]] куче [[динго]], произхождащо от [[куче]]та, отглеждани от австралийските [[аборигени]]. Известни са и подивелите коне [[камарга (порода)|камарга]] обитаващи делтата на река [[Рона]] и [[мустанг]]ите. Последните са наследници на освободени коне от испанските колонизатори в [[Северна Америка]].<ref>Р.Караиванов, Г.Бързев, „Коневъдство“, Агропрес 1994 г., ISBN 954-467-002-5, стр.11</ref> Друг интересен пример е [[Австралийска подивяла камила]]. Тя е наследник на [[Едногърба камила|едногърби камили]] пренесени от азиатски работници при строежа на железопътна линия свързваща южна със северна Австралия. След приключване на строежа камилите били пуснати в австралийската пустош. Тук намерили благоприятни условия за живот и размножаване. Днес броят им надхвърля 1 млн. като на всеки девет години числеността им се удвоява
== Литература ==
|