Ото IV (Бранденбург): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
||
Ред 28:
| общомедия =
}}
[[Файл:Otto IV Siegesallee group7.JPG|
'''Ото IV''' „със стрелата“ ({{lang-de|Otto IV, „mit dem Pfeil“}}, * ок. [[1238]], † [[27 ноември]] [[1308]] или [[1309]]) от род [[Аскани]] е [[Бранденбург (маркграфство)|маркграф на Бранденбург]] като сърегент от [[1266]] г. до смъртта си като сърегент с братята му [[Йохан II (Бранденбург)|Йохан II]] и [[Конрад I (Бранденбург)|Конрад I]]. Освен това той е [[минезингер]].
Ото IV е вторият син на маркграф [[Йохан I (Бранденбург)|Йохан I от Бранденбург]] (1213–1266) и първата му съпруга София Датска (1217–1247), дъщеря на крал [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II]] от [[Дания]] и [[Беренгария Португалска]] (1194–1221), дъщеря на крал [[Санчо I (Португалия)|Санчо I]] от [[Португалия]]. По бащина линия той е внук на [[Албрехт II (Бранденбург)|Албрехт II]] и на
През 1266 г. той става сърегент на [[Бранденбург (маркграфство)|Маркграфство Бранденбург]] заедно с братята си [[Йохан II (Бранденбург)|Йохан II]] († 1281) и [[Конрад I (Бранденбург)|Конрад I]] († 1304; бащата на маркграф [[Валдемар (Бранденбург)|Валдемар]]). Ото IV е доминирaщият от тримата братя.
През 1273 г. тримата братя издават документ, в който пишат за преместването на [[манастир]] Мариензее в [[Хорин]], както искал баща им.
През 1278 г. Ото IV води война в Унгария на страната на чичо си [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]] от [[Бохемия]] и след това против немския крал [[Рудолф I]]. През 1278 г. Отокар е убит в битката на Моравското поле и Ото IV става опекун на неговия седемгодишен син [[Вацлав II]] и го държи затворен като заложник в Берлин-Спандау от 1279 г. и го освобождава срещу пари и отстъпване на територии през 1283 г. Вацлав II има по-късно добри контакти с Ото.
Той успява да постави брат си Ерих (1242–1295) за [[архиепископ]] на [[Магдебург]] (1283–1295).
Ото IV купува през 1291 г. [[Маркграфство Ландсберг]] и 1292 г. [[пфалцграф]]ство [[Саксония]].
През 1296 г. бранденбургските Аскани започват война против [[Пшемисъл II]], който завладял Померания. През 1298 г. Ото IV участва в свалянето на крал [[Адолф от Насау|Адолф I]], но не и в последвалия поход против него.
През 1303 г. Ото купува [[Лужица|Марк Лужица]] от [[Дитрих IV (Лужица)|Дицман фон Лужица]].
Ред 49:
Ото IV е женен два пъти, но умира бездетен. През 1262 г. той се жени за Хайлвиг (1251–1305), дъщеря на [[Йохан I (Холщайн-Кил)|Йохан I]] († 1263) от [[Холщайн]] и на Елизабет Саксонска († 1293/1306), дъщеря на херцог [[Албрехт I (Саксония)|Албрехт I от Саксония]]. Тя умира през 1305 г. През 1308 г. той се жени за Юта, вдовица на [[Дитрих IV (Лужица)|Дицман фон Лужица]] († 1307) и дъщеря на граф Бертхолд VIII фон Хенеберг. Юта умира след него през 1315 г.
Ото IV умира през края на 1308 г. и е погребан в църквата на основания от баща му през 1258 г. [[манастир]] Хорин.
== Източници ==
* Felix Escher, [http://bsbndb.bsb.lrz-muenchen.de/sfz74112.html ''Otto IV
* Otto von Heinemann, [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Otto_IV._(Markgraf_von_Brandenburg) ''Otto IV., Markgraf von Brandenburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 659–661.
[[Категория:Маркграфове на Бранденбург]]
[[Категория:Аскани]]
[[Категория:Средновековни
[[Категория:Средновековна литература]]
[[Категория:Берлинчани]]
| |||