Пеньо Кирацов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м излишна доп. точка (.. ---> .)
Ред 18:
След 9 септември 1944 г. е освободен и става кмет на родното си село, както и секретар на организацията на БКП в селото. Завършва висше образование по машинно инженерство (1950). Работи в завод „Средец“, София като технолог и като главен инженер на Завод № 10, Казанлък.
 
През 1959 г. става заместник-председател на Комитета по промишлеността. След това е заместник-председател на Комитета по машиностроене..<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 364</ref> Бил е първи заместник-министър на машиностроенето<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 205]</ref>. Извънреден и пълномощен посланик на България в [[Германската демократична република]]. Пенсионира се като директор на Централния институт за научна и техническа информация през 1986 г.
 
С Решение № 234 от 19 май 2005 г. Общинският съвет в Казанлък го удостоява със званието „Почетен гражданин на Казанлък“.