Република Алтай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 17:
'''Република Алтай''' ({{lang-ru|Республика Алтай}}) е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]].
 
Република Алтай се намира се в [[Сибирски федерален окръг|Сибирския федерален окръг]] и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположена е на площ от 92&nbsp;600 km² (0,54% от РФ, 35-то място в РФ). Населението наброява 212&nbsp;263 души (81-во място, 0,15%), а гъстотата на населението е 2,2 д./km². Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столицата е град [[Горно-Алтайск]]. Разстояние от [[Горно Алтайск]] до [[Москва]] 3 6413641 km.<ref>http://topmap.su/04/all/indexphis.html «Физико-административна карта» – Република Алтай</ref>
 
== История ==
Долините на [[Алтай]] са заселени още в [[Каменна ера|каменната ера]] – преди около 1,5 млн. години. През [[8 пр.н.е.]] – [[3 пр.н.е.]] Алтай е населяван от [[скити]]. [[Хуни|Хунско]]-[[Сармати|сарматският]] период от историята на региона започва от края на [[3 пр.н.е.]]. От [[4 пр.н.е.]] [[Средна Азия]] е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – [[Тюркски народи|тюркитюрките]]те.
 
Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През [[552]] г. древните тюрки създават своя държава – [[тюркски хаганат|хаганат]], където се формира [[тюркски език|тюркският език]], получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като „архейска [[руни]]ческа писменост“. Заради геополитическото си разположение – центъра на [[Евразия]], през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на [[калмики]]те – [[Джунгарско ханство|Джунгарското ханство]]. През [[1756]] г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от [[Руска империя|Руската империя]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article011834.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Алтай</ref>
 
Република Алтай е създадена на [[1 юни]] [[1922]] г. като ''Ойротска автономна област'' в състава на Алтайския край, преименувана на [[7 януари]] [[1948]] г. в ''Горноалтайска автономна област''. От 25 октомври [[1990]] г. статутът и&#768;ѝ е повишен на ''Горноалтайска АССР'', от [[3 юли]] [[1991]] г. – ''Горноалтайска ССР'' в състава на [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]], от 8 февруари [[1992]] г. – ''Република Горни Алтай'', от12 декември 1993 г. – Република Алтай.
 
== Географска характеристика ==
Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на [[Западен Сибир]], като обхваща северните и централните части на планината [[Алтай]] и крайните западни хребети на планината [[Саян|Западни Саяни]]. На югоизток граничи с [[Монголия]], на юг с [[Китай]], на югозапад с [[Казахстан]], на запад и северозапад с [[Алтайски край]], на север с [[Кемеровска област]], на североизток с [[Република Хакасия]] и на изток с [[Република Тува]].<ref name="bse"></ref>
 
Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с [[Казахстан]] са намира най-високата точка на цялата планина [[Алтай]] – връх '''[[Белуха]] 4509 m'''.Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).<ref name="bse"></ref>
 
Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8 &nbsp;°C, а средната юлска от 9 до 18 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.<ref name="bse"></ref>
 
Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на [[Карско море]] и по-конкретно водосборния басейн на река [[Об]]. Основни речни артерии в страната са реките [[Катун (река)|Катун]] и [[Бия]], съответно лява и дясна съставящи на река [[Об]], протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на [[Бия]]), Чулишман (влива се в [[Телецкое|Телецкото езеро]] от басейна на Бия), Чуя (десен приток на [[Катун (река)|Катун]]) и най-горните течения на Ануй и [[Чариш]] (леви притоци на [[Об]]). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2569/Республика_Алтай «Вода России» – Република Алтай</ref>
 
В Република Алтай има около 6 2006200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3 0003000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на [[Русия]] е [[Телецкое|Телецкото езеро]], от което изтича река [[Бия]].<ref name="water"></ref>
 
В северозападните части на страната, нъ ниските склонове на планината [[Алтай]] и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.<ref name="bse"></ref>
 
Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2 0002000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.<ref name="bse"></ref>
 
Животинския сват е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.<ref name="bse"></ref>
 
Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското ([[живак]]) и Майско-Бердското на циментена суровина.
Ред 52:
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на 1 Републикански градски окръг и 10 муниципални района. Има само един град [[Горно Алтайск]].
[[Файл:Altai-republic-map.gif|thumbмини|3500x350px|Административно-териториално деление на Республики Алтай]]
 
{| class="wikitable"
Ред 70:
| '''Муниципални райони''' || align="right" | || align="right" | || || || align="right" | ||
|-
| Кош-Агачки || align="right" | 19 845 || align="right" | 19 025 || с. Кош-Агач || align="right" | 9 2129212 || align="right" | 471 ||
|-
| Маймински || align="right" | 1 2851285 || align="right" | 33 042 || с. Майма || align="right" | 17 824 || align="right" | 10 ||
|-
| Онгудайски || align="right" | 11 696 || align="right" | 14 328 || с. Онгудай || align="right" | 5 5865586 || align="right" | 210 ||
|-
| Турочакски || align="right" | 11 015 || align="right" | 12 330 || с. Турочак || align="right" | 5 7155715 || align="right" | 142 ||
|-
| Улагански || align="right" | 18 394 || align="right" | 11 463 || с. Улаган || align="right" | 3 5163516 || align="right" | 410 ||
|-
| Уст-Кански || align="right" | 6 2446244 || align="right" | 14 704 || с. Уст Кан || align="right" | 4 5424542 || align="right" | 284 ||
|-
| Чемалски || align="right" | 3 0193019 || align="right" | 10 242 || с. Чемал || align="right" | 4 0114011 || align="right" | 77 ||
|-
| Чойски || align="right" | 4 2564256 || align="right" | 8 3978397 || с. Чоя || align="right" | 4 0114011 || align="right" | 61 ||
|-
| Шебалински || align="right" | 3 7943794 || align="right" | 13 777 || с. Шебалино || align="right" | 5 1855185 || align="right" | 122 ||
|}
{{Превод от|ru|Республика Алтай|89337993}}