Рило-Родопски масив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 7:
| част-от =
| връх = [[Мусала]]
| височина = 2 9252925
| вид =
| възраст =
Ред 23:
 
== Физикогеографски характеристики ==
Родопските планини са за[[гора|леслесени]]ени и богати на [[флора]] и [[фауна]]. Над 1800-2000 m [[надморска височина]] се простират пасища. Богати са на [[природни изкопаеми]] - [[хром]], [[олово]], [[цинк]], [[желязо]], [[злато]] и други [[руда|руди]].
 
== Геоложки характеристики ==
Масивът е изграден предимно от [[магмени скали|магмени]] и [[метаморфни скали]]. Еволюцията му се характеризира със сложна навлачна тектоника, съпоставила скали с различна възраст на протолитите и характер на метаморфизма. За образуването му съществено значение имата затварянето и субдукцията на океана Мелиата и на Вардарския океан. Сложната тектонска история на орогена е съпроводена с няколко етапа на високостепеннен метаморфизъм. В Рило-Родопския масив, както на българска, така и на гръцка територия, са намерени скали, които съдържа микро-диаманти, образувани при ултрависокобарични условия. След навличанията, средно-късно палеогенската тектоника на масива се контролира от полегати разседи, по които удебелената земна кора се "разтоварва". По този начин в лежащите крила на разломите на повърхността се разкриват най-дълбоките части на орогена - метаморфните ядрени комплекси, а във висящите крила се формират понижения, запълнени със седиментни и вулканогенно-седиментни скални комплекси. Късните етапи от развитието на орогена са съпроводени и от интензивен магматизъм (внедрени са гранитите на Рило-Родопския батолит, Долнодряновски, Барутин-Буйновски, Смилянски плутон, Пиринските гранити и множество по-малки интрузивни магмени тела).
 
Характерни форми на релефа на Рило-Родопският масив са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на няколко основни подобласти:
 
* Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините [[Осогово]], [[Влахина]], [[Малешевска планина|Малашевска]], [[Огражден]] и [[Беласица]]. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от палеозойски масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
Ред 34:
* Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх [[Вихрен]] (2914 m). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх [[Мусала]] – 2925 m). Изградена е основно от метаморфити и гранити. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град [[Мелник]] и село [[Стоб]]).
 
* Западно-родопската подобласт е най-обширната структура. Метаморфните скали, които я изграждат, са с палеозойска и мезозойска възраст на протолитите - това са пара- и ортогнайси, шисти, мрамори, амфиболити. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др
 
* Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река [[Арда]] и притоците ѝѝ. Метаморфните скалите са идентични с тези на Западно-родопската област. Тук може да се наблюдава пълен разрез от най-долната до най-високо разположената навлачна пластина. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др.
 
== Бележки ==
Ред 42:
 
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Рило-Родопски масив| ]]
{{България-мъниче}}
 
[[Категория:Рило-Родопски масив| ]]