Навигация: Разлика между версии

В чист вид лоцманската навигация се осъществява само на базата на натрупаните познания и окомерната преценка на водача, без използване на технически средства, карти или други пособия. По този начин и днес се управляват множество малки лодки и салове (дори и моряците им да не знаят термина лоцманска навигация). На големите съвременни кораби лоцманските действия се прилагат в случаите, когато използването на карти и технически средства би отнело недопустимо дълго време за решаване на навигационната задача. Такава е ситуацията при влизане или напускане на пристанището, преминаване през тесни канали и др. Съвременните лоцмани, естествено, използват и научната навигация и комбинират двата метода.

Тя може да бъде определена също като инструментална и научна. В нея мястото на подвижния обект и местата на ориентирите по пътя се изразяват в координати от избрана координатна система. В най-простия вариант тези места се представят като точки върху [[карта]]. Определянето на координатите на подвижния обект, наблюдението на околната обстановка и изборът на движението се осъществяват с помощта на технически средства, наречени навигационни средства (напр. [[компас]], [[радар]] и т.н.). Навигационната информация съдържа и постоянни данни, които се събират от специализирани институции и се представят в навигационни карти, таблици и други пособия. Навигационните пособия обикновено са общодостъпни и се публикуват в печатни издания и интернет. Обработката на информацията в научната навигация се изразява в графични построения или изчисления, тя може да бъде автоматизирана, а резултатите могат да бъдат предавани и съхранявани. (В съвременния професионален език научната навигация се назовава само „навигация”„навигация“).

Обсервацията (англ. observation, рус. определение места) е специално наблюдение, при което се измерват навигационни параметри относно опорни точки (ориентири, станции). Напр., измереният параметър може да бъде разстояние до ориентира, тогава се приема, че подвижният обект се намира на окръжността, описана с радиус измереното разстояние (фиг.2). Ако ориентирите са носовете А и В и от подвижния обект до тях едновременно са измерени разстоянията D_А и Dв, получават се две окръжности. Обектът се намира и на двете окръжности в момента на измерването, а това е възможно само ако той е в пресечната им точка. Тази точка Мо се нарича обсервовано или определено място. Описаните построения се правят върху навигационна карта, на която ориентирите са нанесени прецизно. От обсервованото място навигаторът може да прецени положението на кораба спрямо някаква опасност (която също е нанесена на картата), или да измери каква посока води към желана точка, и т.н.[[Файл:Observation by 2 dist..svg|мини|Фиг.2. Обсервация по 2 разстояния]]