Родопи: Разлика между версии

! width="30" | %

|-

|-

|-

|}

 

<!--[[File:Wonderful Bridges2.jpg|thumb|270px|Реката край Чудните мостове]]-->

Най-високата точка на планината е връх [[Голям Перелик]] (2190,2 m), разположен в централната ѝ част.

Границите на Родопите са следните:

* '''Западна граница''' – От гръцкото село Статмос, разположено на 10 km югозападно от град [[Ксанти]] границата се изкачва на северозапад по долината на река [[Места]], в близост до българско село [[Годешево]] пресича държавната ни граница и продължава на север по долината на реката през [[Гоцеделчевска котловина|Гоцеделчевската котловна]], проломът [[Момина клисура (пролом на Места)|Момина клисура]] и достига до [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Тази граница отделя Родопите от планините [[Чалдаг]] и [[Боздаг]] в [[Гърция]] и [[Пирин]] в [[България]].

* '''Източна граница''' – Източната граница на планината е на гръцка територия и е много неопределена. Като цяло тя следи крайните източни ниски разклонения, които почти стигат до долината на най-долното течение на река [[Марица]].

* '''Южна граница''' – Южната граница на планината започва западно от делтата на [[Марица]], минава северно от град [[Александруполис]], следи южния, западния и сверозападния склон на планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]] и западният на планината [[Пеперуда (рид)|Пеперуда]]. от там продължава на запад като следи подножията на рида [[Мъгленик]] и планините [[Гюмюрджински снежник]], [[Момчил (планина)|Момчил]] и [[Руян]] и достига до село Статмос при река [[Места]].

 

==== Западни Родопи ====

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река [[Въча]] ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх [[Голяма Сюткя]] (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – [[Голям Перелик]] (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на [[Марица]] и [[Места]] е изместена на югозапад по широкото имощно било на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]]. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът [[Алабак]], [[Баташка планина]] е нейните крайни разклонения [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На юг от главния рид се простира широкият рид [[Дъбраш]]. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспански]] и на югоизток [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]], разделени от долината на река [[Черна (река)|Черна]] (ляв приток на [[Арда]]). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове [[Чернатица]], [[Радюва планина]] и [[Добростански рид|Добростан]]. На запад се разполагат [[Чепинска котловина|Чепинска]], [[Баташка котловина|Баташка]] и [[Доспатска котловина]], а на изток високите [[Чепеларска котловина|Чепеларска]] и [[Смолянска котловина|Смолянска]], както и малката [[Хвойненска котловина]]. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: [[Въча]], [[Чепинска река|Чепинска]], [[Чепеларска река|Чепеларска]], [[Арда]], [[Доспат (река)|Доспат]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] и други, които текат в дълбоки проломни долини.

 

 

=== Води ===

 

Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km²). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10 – 15 l/s/km². В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с [[Горнотракийската низина]] неговата стойност е най-малка (2 – 3 l/s/km²) поради малкото валежно количество, значителното изпарение, малкият наклон на релефа и водопропускливата геоложка основа.

 

== Човешка дейност ==

 

=== Население ===

{{нормативен контрол}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Област Благоевград]]

[[Категория:Област Кърджали]]