Тамплиери: Разлика между версии

 

Въпреки това орденът е познат повече под другото си име – рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна [[Европа]]. Първоначално в него членуват само девет рицари – Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сен Омер, [[Андре дьо Монбар]], [[Пайен дьо Мондидие]], [[Аршамбо дьо Сен Аман]], [[Гондемар]], [[Росал дьо Шампан|Росал]] и [[Юг дьо Шампан]]. Те дават обет да живеят бедно като обикновени монаси, в целомъдрие и послушание<ref>{{икона|en}} Read, The Templars. с. 91.</ref>.

През [[1127]] г. кралят на Йерусалим изпраща Юг дьо Пайен при папа [[Хонорий II (папа)|Хонорий II]] с молба [[Свети престол|Светият престол]] да започне да проповядва свикването на нов кръстоносен поход или най-малкото да призове нови християнски войни да се притекат в защита на Йерусалим. Юг дьо Пайен тръгва за Европа, носейки препоръчително писмо от Балдуин II до [[Бернар от Клерво]], в което кралят настоятелно моли [[абат]]а да съдейства за изпълнението на мисията на „рицаря-тамплиер“.

 

=== Организация на Ордена на Тамплиерите ===

 

Великата одисея на тамплиерите продължава почти две столетия. Тяхната история, както в периода на разцвет, така и в периода на упадък, е част от златния век на [[феодализъм|феодализма]], епохата на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]] и Църковните събори. Именно тези две влияния доминират в съществуването на духовно-рицарските Ордени. „Уставът на Ордена на Тамплиерите“, който е малко познат и до днес, остава един от най-достойните за внимание документи, оцелели до наши дни от този период. Уставът учи братята от Ордена да водят суров и труден живот, но, същевременно постоянно изисква от тях да се съобразяват с разумните наставления за смирение и вежливост. Пътят, начертан от Ордена, е еднакво далеч от рицарския разкош и от бедността на отшелниците. Орденът не допуска нито образуването на наемни войски, нито появата на отшелничество, а още по-малко на [[мистика]]та, а събира „мъже, добри и разсъдливи“, призвани да служат на християнските народи. Забранява им се употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничава с хляб и вода. Облеклото е изключително скромно.<!-- Ако след смъртта на рицаря-тамплиер във вещите му били открити златни или сребърни предмети или пари, той губел правото да бъде погребан в „осветената земя“ (гробището) на [Орден]]а. Ако това се случело след погребението, тялото на починалия било изравяно и хвърлено на кучетата. --> При встъпването си в Ордена, рицарите приемат монашески обет за послушание, безбрачие и бедност.

 

==== Тамплиерите като цяло ====

Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща, да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От [[1139]] г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на [[12 век]]. тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към [[Йерусалим]], както и система за даване на заеми. Приписват им се способности за добра счетоводна организация и създаване на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.<ref name=Worlds/><ref>{{икона|en}} {{cite book|author=Ralls, Karen|title=Knights Templar Encyclopedia|page=28|publisher=Career Press|year=2007|isbn=978-1-56414-926-8}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|title=Inside Secret Societies|author=Benson, Michael|page=90|publisher=Kensington Publishing Corp.|year=2005}}</ref>

 

Светецът-покровител на монасите-воини е св. [[Йоан Богослов]] – авторът на [[Откровение на Йоан|Откровение на св. Иоан (Апокалипсис)]], последната и най-мистична част от [[Библия]]та. Юг дьо Пайен приема властта от неговия шейсет и седми последовател, патриарх [[Теоклит]], а когато на неговите съмишленици е отреден кварталът на [[Соломонов храм|Храма на Соломон]]<ref name=HC>{{икона|en}} The History Channel, Decoding the Past: The Templar Code, 7 ноември 2005, документален филм от Марси Марзуни.</ref><ref>Barber, The New Knighthood, с. 7.</ref>, те го наричат Обителта на св. Иоан.

 

 

{{цитат|Светата Дева – постановява Уставът на Ордена – е в началото на нашата вяра, и ради нея, и в нейно име, ако такава е волята Божия, ще бъде свършекът на същата тази вяра.|}}

Всъщност тамплиерите нямат никакъв избор за политиката си. Освен от прозорливостта им, тяхното приятелство с Изтока е диктувано и от интересите им: статутът на воини им осигурява по-добра отправна позиция за размишление върху преходните резултати на завоеванията, а зад религиозната фасада на кръстоносните походи стои една огромна търговска операция, на чийто връх са именно те. Тяхната нарастваща икономическа мощ е подхранвана предимно от близкоизточния пазар. Те са на първо място по брой на притежавани кораби и тяхната внушителна флота съществува благодарение на източните пристанища. Разбираемо е, че тамплиерите предпочитат да превозват с тези кораби по-скоро стоки, отколкото войски на Луи Свети; така те дълго време водят борба с градската управа на [[Марсилия]], за да получат правото да ползват пристанището за търговски цели. Всеки път, когато е възможно, тамплиерите залагат повече на изгодни договори, отколкото на военни сблъсъци, които могат да вземат лош обрат.

 

А във военно отношение нещата вървят наистина много зле. [[Седми кръстоносен поход|Седмият кръстоносен поход]] води до нова катастрофа<ref>Nicholson, с. 5.</ref>. Луи ІХ Свети, неговият подбудител, става пленник на бившия монголски роб [[Байбарс]]<ref>Demurger, с. 139.</ref>, който заема трона, някога принадлежал на [[фараон]]ите. Предвиждайки всичко това, тамплиерите изразяват неохота да поемат разходите на експедицията и отстъпват едва когато Жоанвил театрално заплашва да счупи техните сандъци, размахвайки [[брадва]] и крещейки:

 

 

==== Процеси и присъди ====

Още на 14 септември кралят изпраща на всичките си губернатори и [[сенешал]]и обиколно писмо, което да отворят в последния момент. Това писмо разкрива точното време на провеждането на операцията. Тъй като пазителят на печатите [[Жил Ейслен]], архиепископ на [[Нарбона]], отказва по съвест да подпише това противозаконно решение, което накърнява юридическия суверенитет на „Ордена на Тамплиерите“, той тутакси е свален от длъжност, а на негово място е назначен Ногаре. Последният някога е преподавал право и има известен опит. За да прикрие формално посегателството върху прерогативите на Църквата, светската власт действа уж по силата на искането на главния [[инквизитор]] на Париж. Но макар че въпросният инквизитор, [[Гийом Юмбер]], е протеже на краля, той издава своето нареждане за арести няколко седмици след Филип. Тъй че манипулацията е очевидна.

 

Поведението на самите тамплиери е дори още по-странно: Моле, Перо и останалите, които отричат признанията си веднага, щом научават, че Църквата взима делото в ръцете си, пак обявяват вината си точно в момента, когато трима кардинали идват в Шинон. Стъписани, прелатите отново прочитат пред тях показанията им и ги приканват да си помислят добре преди да подпишат: но тамплиерите веднага подписват признанията за греховете си.

 

Обратното, там, където Филип, възползвайки се от промяната в позицията на папата, си възвръща инициативата и отново пуска в действие инквизиторите и [[мъчения]]та, при които умират тридесет и шест задържани, се множат тамплиерите, отричащи вината си и защитаващи Ордена; от март [[1309]] г. до май същата година техният брой нараства от 122 на 537 души. Това поведение не е лишено от кураж, сякаш автор на наказателно-процесуалния кодекс на Инквизицията е татко Юбю: той позволява на разследващите да променят показанията на обвиняемите, „за да ги доближат до истината“, но забранява на последните да правят същото под заплахата, че ще бъдат счетени за еретици, върнали се към заблудата си и съответно обречени на изгаряне на кладата.

 

 

== Символи на Ордена на Тамплиерите ==

 

Първоначално кръстът имал проста форма и не се отличавал с нищо от кръста, който кръстоносците пришивали на дрехите си, когато се отправяли на поход. С времето неговата форма станала по-клиновидна.

 

<gallery class="center">

 

== Велики магистри на Ордена на Тамплиерите ==

Официален и окончателен списък на Великите магистри не е съхранен до наши дни. Личният архив на тамплиерите е изчезнал или е унищожен. Първият известен списък на Великите магистри е от 1342 г., което е тридесет години след края на Ордена. Друга особеност, която трябва да се знае и която може би е причината за разликите в списъците, е, че тамплиерите, освен Велик магистър са имали и местни магистри (Магистър на [[Нормандия]], [[Аквитания]] и т.н.), чиито имена понякога също присъстват в такива списъци.

 

<div style="-moz-column-count: 2; column-count: 2;">

</div>

 

== Места, свързани с Ордена на Тамплиерите ==

[[Файл:Castelo de Tomar (2).JPG|мини|Замъкът Томар – резиденция на португалските тамплиери и техните приемници]]

* Манастирът Кристо, Замъкът в [[Томар]]<ref>{{икона|en}} {{cite web| url= http://www.worldheritagesite.org/sites/tomar.html |title= Convent of Christ in Tomar| publisher= World Heritage Site| accessdate=20 март 2007}}</ref> и Църквата Санта Мария до Оливал в Томар, [[Португалия]].

<references />

{{Католически ордени}}