Разбойничество в Източна България: Разлика между версии

'''Разбойничеството в източна България''' е период на [[бунт]]ове и [[Партизанска война|партизански действия]] на [[Турци в България|турци]] и свързаните с тях безредици в източната част на [[Княжество България]] през 1879 – 1880 година и свързаните с тях безредици.

Бунтовете започват през лятото на 1879 година, малко след края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], в района на [[Търговище|Ески Джумая]] и [[Омуртаг (град)|Осман пазар]], където се формират значителни въоръжени групи от местни турци, включително дезертьори от османската армия. Те започват да влизат в престрелки с български военни части, а вечерта на 27 юни правят неуспешен опит да завземат Осман пазар. След като са отблъснати от градския гарнизон, те се ориентират към партизанска тактика. В основата на движението, ползващо се с негласна подкрепа от [[Османска империя|османското]] правителство, е недоволството на завръщащите се след края на войната бежанцидесетки вхиляди районабежанци, които намират имуществото си заграбено от българи, както и масовите беззакония на българската администрация. По думите на адютанта на княз [[Александър I Български|Александър]] Александър Головин, „тези именно стражари нападаха турците, грабиха, убиваха, а сетне търсеха виновните пак измежду турците“.{{hrf|Цачевски|2013|85, 104, 106}}

През април 1880 година напрежението още повече нараства, след като българската армия се опитва да установи границата с [[Източна Румелия]] в [[Източна Стара планина]], поставяйки под свой контрол 13 турски села, и среща съпротивата на местното население. На 24 април, когато много турци от района се събират в село [[Страцин|Ахли]], българска рота, заедно с голям брой въоръжени цивилни българи, завзема почти празното село [[Булаир (област Варна)|Белово]]. На следващия ден Белово е обградено от стотици турци, около 200 от тях въоръжени, водени от [[Чобан Хасан]]. При последвалото сражение са дадени няколко жертви, но българските части успяват да задържат контрола над селото. Български въоръжени групи опожаряват няколкои разграбват пет турски села, в едно от които изгарят училището и джамията, но съпротивата сред мюсюлманите се засилва.{{hrf|Цачевски|2013|89 – 90, 95, 103}}

След като получава извънредните пълномощия генерал Ернрот лично посещава района на бунтовете, уволнява множество чиновници и назначава военни управители, създадени са военни съдилища, които да разглеждат бързо и на място случаите, определяни като разбойничество. Взети са мерки за ефективен контрол на границите с Източна Румелия и Румъния (от румънска страна също е засилено военното присъствие по границата) и е завършена демаркацията на границата, предизвикала събитията в Белово. През следващите седмици за арестувани стотици участници в размириците, на места цялото мъжко население на дадени села, като след време повечето са освободени, но някои получават тежки присъди, включително смъртни.{{hrf|Цачевски|2013|98 – 101, 107}}