Йоан VI Кантакузин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 28:
== Възкачване ==
=== Регент на Йоан V ===
Син на Михаил Кантакузин, губернатор на [[Деспотство Морея|Морея]], Йоан Кантакузин заемалзаема поста велик [[доместик]] на [[Византия]]. По майчина линия той е сродник на Палеологовата династия. През [[1341]] г. умира [[император]] [[Андроник III Палеолог]] и тронът е наследен от неговия невръстен син [[Йоан V Палеолог]]. В [[Константинопол]] е сформирано регентство в състав: императрицата-майка [[Анна Савойска]] и военачалниците Йоан Кантакузин и [[Алексий Апокaвк]].
 
Скоро отношенията между тримата [[регент]]и се обтегналиобтягат, а Кантакузин биле заподозрян от императрицата в опит да вземе властта. Възползвайки се от отсъствието на Кантакузин от столицата, императрица [[Анна Савойска]] го обявява за враг на [[империя]]та и заповядва той да остави командването на войските. Когато новината за това достига до войските на Кантакузин в [[Тракия]], те го обявяват за [[император]] въпреки първоначалното му нежелание.
 
=== Първа гражданска война ===
{{основна|[[Гражданска война във Византия 1341-1347]]}}
През [[1341]] г. в крепостта [[Димотика]] Йоан Кантакузин е коронясан за император под името '''Йоан VI Кантакузин'''. С това започва нова гражданска война, продължила шест години (1341-1347), в които остатъците от византийската държава билиса разорявани от сърби, българи и турци, привлечени на помощ от едната или другата фракция.
 
Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбският крал [[Стефан Душан]] и войводата [[Момчил]] в [[Родопи]]те са на страната на Кантакузин. [[Зелоти]]те, които са ревностни поддръжници на православието и противници на [[уния]]та с католическата църква, обръщат гръб на императрицата заради западноевропейския ѝ произход.
Ред 54:
Йоан Кантакузин поддържа съюза си с Орхан до края на своето управление. През 1348 година османският владетел му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал [[Стефан Душан]], които така и не влизат в бой, но разграбват [[Солун]]ско и [[Беломорска Тракия]]. През 1350 година Йоан Кантакузин отново получава османски подкрепления за връщането на Солун от бунтовника [[Алексий Метохит]], но те скоро се изтеглят в [[Мала Азия]], заради проблеми на източната османска граница.<ref name="имбър"/>
 
Селското население страда от целогодишните атаки на турците, както и от високите данъци, които Йоан VI въвелвъвежда, поради разоряването на държавата от шестгодишната гражданска война. Тези фактори допринеслидопринасят за падането на Кантакузин от власт.
 
=== Втора гражданска война ===
[[File:Meister der Schriften des Johannes VI. Cantacuzemos 001.jpg|thumb|200px|Изображение на Йоан Кантакузин като владетел (вляво) и като монах (вдясно)]]
 
В 1352 година извиканата от Кантакузин османска войска в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]], командвана от Орхановия син [[Сюлейман паша Гази]], се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V в известната [[Биткабитка при Питион]] ([[Димотика]] и [[Одрин]]). При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но след принудителната абдикация на Йоан Кантакузин през декември те са прекратени.<ref name="имбър"/>
 
Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодувалонегодува от политиката на Кантакузин, през 1353-4/1354 година Йоан V оглавилоглавява войска от наемници, завзелзавзема Константинопол и принудилпринуждава Йоан VIКантакузин да абдикира след седемгодишно съвместно управление. Борбата между Йоан Кантакузин и Йоан V Палеологдвамата допълнително изтощава Византийската държава и улеснилаулеснява османското завоевание на Балканите.
 
След абдикацията на Йоан Кантакузин Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема [[Малгара]], [[Ипсала]] и [[Виза (град)|Виза]]. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на Матей Кантакузин да заеме трона на империята.<ref name="имбър"/>
 
== Книжовна дейност и последни години ==
След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашилзамонашва под името Йоасаф и прекаралпрекарва остатъка от живота си в манастира [[Ватопед]] на [[Света гора]]<ref>Хайтов, Николай. "Светогорски записки". Издателство Христо Г. Данов. 1987.</ref> ([[1320]]-[[1362]]).
 
Последовател е на [[исихазъм|исихазма]]. Автор е на история, обхващаща периода от [[1320]] до [[1362]] година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст.