Уикипедия

Фридрих от Антиохия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
Ред 27:
'''Фридрих от Антиохия''' ({{lang-de|Friedrich von Antiochia}}; {{lang-it|Federico di Antiochia}}; * между 1220 и 1225, † [[1256]] във [[Фоджа]]) от род [[Хоенщауфен]] е извънбрачен син на римско-немския император и крал на Сицилия [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]]. Майка му е роднина с княжеската фамилия от [[Антиохийско княжество|Княжество Антиохия]].
 
През 1244 г. Фридрих става генералвикар на [[Марке|Марка Анкона]] и през 1245 г. на [[Тоскана]]. През 1247 г. той получава [[графство]]то [[Маса д'Албе|Алба (Албе)]], което е принадлежало на тъста му.
През януари 1248 г. Фридрих изгонва папската партия ([[Гвелфи и гибелини|Гвелфите]]) от [[Флоренция]], където императорската партия (Гибелини) го номинира за подестà на града.
След смъртта на император Фридрих II през декември 1250 г. се прекъсва господството на Хоенщауфените в цяла Тоскана.
 
Фридрих помага след това на полубрат си [[Манфред]] в управлението на [[Сицилия]] и имперска Италия до пристигането на техния полубрат, крал [[Конрад IV]], от когото той получава през 1252 г. графството [[Челано]]. След смъртта на Конрад през 1254 г. той не иска да предаде Сицилия на папа [[Инокентий IV]] и той му я взема. До смъртта си през 1256 г. Фридрих е лоялен към брат си Манфред, владетелят на Сицилия.
 
Фридрих от Антиохия е погребан в катедралата на [[Палермо]].
Ред 43:
 
== Литература ==
* Ernst Voltmer: [http://www.treccani.it/enciclopedia/federico-d-antiochia_(Dizionario-Biografico)/ ''Federico d'Antiochia'']. In: Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 45 (Farinacci–Fedrigo), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1995, S. 663–668..
* Hans Martin Schaller: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd136022774.html ''Friedrich von Antiochien'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 489 f
* Christian Sperle: ''König Enzo von Sardinien und Friedrich von Antiochia. Zwei illegitime Söhne Kaiser Friedrichs II. und ihre Rolle in der Verwaltung des Regnum Italiae''. Peter Lang, Frankfurt am Main u. a. 2001, ISBN 3-631-37457-7 (''Europäische Hochschulschriften''. Reihe 3: ''Geschichte und ihre Hilfswissenschaften'' 894), (Zugleich: Passau, Univ., Diss., 1999).
* Wolfgang Stürner: ''Friedrich II.'' Sonderausgabe. Primusverlag, Darmstadt 2009, ISBN 978-3-89678-664-7.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_от_Антиохия“.