Хайдутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
|||
Ред 1:
[[Файл:Hajduk Veljko Petrovic.jpg|
[[Файл:Ilio voivoda.jpg|
'''
== Термин, понятие, етимология ==
Ред 20:
== Прочути хайдути ==
=== Армения ===
[[
* [[Андраник Торос Озаниан|Андраник]]
* [[Арабо]]
* [[Карекин Нъждех]]
* [[Монте Мелконян|Монте Коняр]]
==== България ====
[[Файл:Старина Новак (рођен је око 1520. године).jpg|250px|мини|[[Баба Новак]] (1530 – 1601) български хайдутин, поборник и военен началник при влашкия княз [[Михай Витязул|Михаил Храбри]]]]
{{основна|[[:Категория:Български хайдути]]}}
* [[Чавдар войвода]]
* [[Дельо войвода]]
* [[Индже Войвода]]
* [[Желю войвода]]
* [[Чакър войвода]]
* [[Ангел войвода (Прилеп)|Ангел войвода]]
* [[Вълчан войвода]]
* [[Ильо войвода]]
* [[Петко войвода|Капитан Петко войвода]]
* [[Панайот Хитов]]
* [[Филип Тотю]]
* [[Хаджи Димитър]]
* [[Стефан Караджа]]
* [[Капитан дядо Никола]]
* [[Ради Иванов]]
* [[Петър Муткуров]]
* [[Никола Крушкин-Чолака]]
* [[Кочо Муструка]]
* [[Иванчо Карасулията]]
* [[Апостол войвода]]
==== Влашко и Молдова ====
* [[Янку Жиану]]
* [[Раду Шепчя]]
==== Словакия ====
Ред 71:
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там османците се чувствали много несигурно.
Още на следващата година след [[Превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] (1454 г.) се съобщава за заловения в [[София]] от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода [[Радич]]. Припискате е лаконична: ''„1454'' [година]''. В тази година Мехмед цар'' [султан Мехмед II] ''плени Радич, български войвода в София.“''<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545
1573 г. – действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско.
Ред 116:
Български хайдушки чети участват активно в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са [[Хаджи Христо Българин]], [[Ангел Гацо]], [[Индже войвода]] и други.
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828 – 1829)]], броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие имат „''България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи<ref>Колектив, Македония. Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.143. „вестник „Српске народне новине" от 6. IV. 1844“</ref>
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
Ред 148:
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3191&Level=3 Сърбия и нашето освободително движение]
* {{икона|bg}} [http://koreanstudies.bg/node/110
{{Портал Военна история на България}}
|