Рум миллет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7996459 на Абдул Азис (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
'''[[Рум]] миллет''' (''Millet-i Rum'') е била религиозна общност ([[миллет]]) в [[Османската империя]], обхващаща източно-православните християни, които имали свои автономни административни учреждения (съдилища, училища, болници и др.), разположени в самостоятелни квартали в градовете в периода XV—XX век.
За целите на администрирането, в Османската империя [[етноним]]и не се употребявали. Източноправославният ([[рум]] миллет, т.е. ромейски миллет) бил под върховенството на [[Цариградска патриаршия]]. Като част от религиозната общност на този миллет, [[българи]]те наред със [[сърби]]те, [[
Освен това в рум миллета съществува нещо като разпределение на професиите по етнически признак: търговците са гърци, българите и сърбите са орачи и копачи, каракачани и власи са пастири, но ако отседнат в градовете, албанците са бозаджии, власите стават механджии и бакали
{{цитат|Власите са се погръчали, побългаряли, а нейде и поарнаутяли; но обратни случаи са голяма рядкост. Ако влахиня се омъжи за грък, или за българин, обикновено тя се погръча или побългарява. Ако влах се ожени за гъркиня, то цялата му къща бездруго се погръча. Изобщо казано власите в Македония са елемент най-лесен за претапяне, подир тях идат българите, арнаутите и най-упорити в това отношение остаят гърците.}}
Според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически ([[православен]]) етнос. В този смисъл ''ромейската общност'' може да се разбира като „''предгражданска нация''“. Много черти на ромейската общност напомнят нацията. Членовете ѝ имали общо име – „''ромеи''“, използвано от всички етнически групи. Тя имала и своя религия – Православието, като основен елемент на идентичността ѝ. Тя имала своя територия – Османската империя. Служела си с общ писмен език – [[гръцки]]я, който поради употребата му като като литургичен език и като ''lingua franca'' до известна степен престанал да бъде език на определена етническа общност. Ромейската общност се състояла и от различни социални класи – гражданство (буржоазия), занаятчии и селячество (орачи, овчари). В състава на гражданството влизал и ромейският административен апарат – патриаршеският клир. Духовенството било „ромейско“ – от различните етнически общности, а не изключително гръцко. Ромейската общност имала и своята християнска културна идентичност. Ромейската литература, написана главно на гръцки, принадлежала на цялата общност, независимо от етническата принадлежност на автора или читателя.▼
▲Според някои автори, рум
Докъм началото на 19 век балканските народи са солидарни и обединени от православната си вяра. След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 – 1799 г.) през ХІХ век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това поне до 40-те години на ХІХ в. се шири това, което в българската историография се нарича „''погърчване''“ на интелигенцията, до голяма степен съвпадало с поевропейчването. Дотогава гъркофонните ромеи или [[гъркомани]]те разпространявали европейската цивилизация, но не налагали гръцката етническа идентичност. В гръцката завера [[Филики етерия]] има много българи от Молдова и Украйна. През 40-те години на 19 в. ромейската общност се разпаднала. Един от многото вътрешни и външни политически и културни фактори несъмнено била реакцията на балканските етнически общности срещу налагането от гъркоезичния елит на френската просвещенска цивилизация. От 40-те години насам по целия полуостров започнала трескава дейност на т.нар. „етнически активисти“, чиято цел била разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на езиковите общности в нации, което довело до признаване на т.нар. [[булгар миллет]].
|