Гъркомани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 9x тире, 8x кавички, 6x тире-числа, 5x нов ред, 2x URL, интервал (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Nikolaos Pikkolos 1866 010.JPG|мини|Никола Пиколо е гръцки лекар, общественик и писател от български произход.]]
'''Гъркомани''' (ед. ч. ''гъркоманин, гъркоманка''; {{lang-mk|гркомани}}, {{lang-ro|grecomani}}, {{lang-sq|grekomani}}, {{lang-sr|гркомани}}) е термин, който се използва в [[България]], [[Република Македония]], [[Румъния]], [[Албания]] и други страни за хора с [[български език|български]], [[
== История на явлението ==
=== Възникване ===
Процесът се заражда през време на Османското владичество, но през втората половина на XVIII век придобива по-широки размери. Първата буржоазна класа, която се оформя на Балканите, е гръцката. Същевременно национализмът на гръцката църква става все по-силен и Цариградската патриаршия започва да упражнява един вид империализъм над останалите балкански народи. През 1767 г. тя закрива автономните архиепископии в Ипек и Охрид. Поради силната икономическа позиция на гърците XVIII век е векът на силно влияние на елинизма на Балканите. Въпреки това, както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така [[рум миллет|гъркофонните ромеи]] разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Тази европейска култура била толкова чужда на гръцкия селянин, колкото и на българския и поради това рум милетът бил подложен на процеси на разпад. Въпреки това, поне до 40-те години на
=== Гърчеене сред интелигенцията ===
Ред 12:
Поради това, преди началото и разрастването на борбата за [[Борба за българска църковна независимост|признаване на самостоятелна българска църква]] и за българска просвета някои получили гръцко образование българи, като [[Никола Пиколо]],<ref>Darius A. Spieth, Napoleon's Sorcerers: The Sophisians, Cranbury: Associated University Presses, 2007, ISBN 0874139570, [http://books.google.bg/books?id=DftFDjYDyX4C&pg=PA155&dq=nicola+piccolo+bulgaria+greek&hl=bg&sa=X&ei=Ut3lUJ6bCsa0tAa69IGYBg&redir_esc=y#v=onepage&q=nicola%20piccolo%20bulgaria%20greek&f=false p. 155.]</ref> [[Васил Априлов]], [[Братя Миладинови]],<ref>Криволици на мисълта, Автор: Раймон Детрез, Издател: Лик, Година: 2001, ISBN: 9546074543, стр. 26 – 28.</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=Xoww453NVQMC&pg=PA91&dq=miladinidis+greek&hl=bg&sa=X&ei=mq_vUP-aJ83itQa2x4HQDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=miladinidis%20greek&f=false Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question, Victor Roudometof, Greenwood Publishing Group, 2002, ISBN 0275976483, p. 91.]</ref> [[Атанас Богориди]], [[Григор Пърличев]],<ref>Peter Mackridge, Language and National Identity in Greece, 1766 – 1976, Oxford University Press, 2010, ISBN 019959905X, [http://books.google.bg/books?id=mHMqYgP7f0oC&pg=PA189&dq=parlichev+greek+identity&hl=bg&sa=X&ei=iDLsULG-N8mo4ASMuICoBw&redir_esc=y#v=onepage&q=parlichev%20greek%20identity&f=false p. 189.]</ref><ref>Ioannis N. Grigoriadis, Religion in Greek and Turkish Nationalism: A „Sacred Synthesis“, Palgrave Macmillan, 2012, ISBN 1137301198, [http://books.google.bg/books?id=IAWLUF8Hsb8C&pg=PA22&dq=grigor+parlichev+greek+idea&hl=bg&sa=X&ei=ohnsUIuUK8ap4AT6oIGgCA&redir_esc=y#v=onepage&q=grigor%20parlichev%20greek%20idea&f=false p. 22.]</ref><ref>Антония Велкова-Гайдаржиева, [http://liternet.bg/publish2/avelkova/g_pyrlichev.htm Биография и литературна история] („Григор Пърличев“ от Васил Пундев). – Електронно списание LiterNet, 04.07.2007, № 7 (92) </ref> [[Константин Фотинов]]<ref>Тодоров, Делчо. Из началния период на българската етнография, Списание на Българската академия на науките, 1980 г. [http://books.google.bg/books?ei=PGPsUIbBLIyM4gS75ICoDg&hl=bg&id=nrkrAQAAIAAJ&dq=фотинов+гърчее&q=фотиадис+гърчее#search_anchor стр. 64.]</ref><ref>Константинов, Г. Нова българска литература. Том 1. София: Хемус, 1947, [http://books.google.bg/books?ei=5F7sUNXUCumo4ASXkIG4DA&hl=bg&id=mNshAAAAMAAJ&dq=фотиадис+фотинов&q=фотиадис#search_anchor стр. 174.]</ref> и др., или в различна степен минават през период на гърчеене, или дълготрайно променят своята народностна самоличност. Част от българските историци наричат това явление „погърчване“. Според [[Раймонд Детрез]] то до голяма степен съвпада с приобщаването към модерната западна култура въобще.<ref>Раймон Детрез, [http://www.bulgc18.com/occidentalism/Detrez.htm “Погърчване” и „поевропейчване“ през Възраждането]. Виж също: Иванов, Й. Гръцко-български отношения преди църковната борба. – В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т.1. С., 1982, 157 – 167.</ref> Не всички българи – гръцки възпитаници се елинизират. Много от гръцките възпитаници стават основни фигури в развитието на българската просвета и са ангажирани в борбата на самостоятелна българска църква, без това да ги откъсва от гръцката просвета и култура. Доказателство за това са елино – българските училища, които стоят в основата на новата българска просвета, а като пример може да се посочи [[Иван Селимински]], който до края на живото си пише на гръцки език, но остава с българско самосъзнание.<ref>[http://books.google.bg/books?id=LYbbZHvtJi8C&pg=PA133&dq=seliminski+greek&hl=bg&sa=X&ei=M9zqUPj0EM_ptQb1_4CoCw&ved=0CDMQ6AEwAA#v=onepage&q=seliminski%20greek&f=false Imperialism And Science: Social Impact And Interaction, George Vlahakis, ABC-CLIO, 2006, ISBN 1851096736, p. 133.]</ref>
[[Файл:Vladovo Greek Municipality Letter 1904.jpg|ляво|мини|Писмо от гръцката община във [[Владово]] от 18 февруари 1904 година, заявяващо нейния елинизъм
=== Гърчеене сред простолюдието ===
| |||