Византийска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.--->век; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 107:
От [[610]] г. нататък се наблюдава издигането на императори произхождащи главно от елинизираното население на империята, в частност Мала Азия, Сирия и Армения. През втория и третия период, официален език на държавата е средногръцкият. Част от „реформирането“ на империята е нововъведението на император Ираклий, който през [[629]] г. заменя своята латинска титла Augustus с гръцката титла Βασιλεύς.
 
Краят на първия и началото на втория период съвпадат с нашествията на [[авари]] и [[славяни]] по [[Балканския полуостров]]. По същото време в [[Азия]] [[араби]]те започват своята постепенна експанзия за сметка на земите на Византийската империя. Това донякъде спомага за оформянето на Византийската империя като състояща се главно от гръцко или елинизирано население. След заселването на славяните из целия Балкански полуостров, етническият облик на тези земи се променя. Част от оцелялото елинизирано местно население, независимо от самосъзнанието му е асимилирано от тях, докато друга част, главно романизирано население се преселва в труднодостъпните планини на [[Беломорие]]то, [[Карпати]]те, Западна [[Вардарска Македония]] и Далмация. По-късно става известно с именатаимето [[власи]], [[куцовласи]] и [[истровласи]], живеещо откъснато от останалия свят векове наред.
 
Латинското название Романия и името романи се използват в латинската им форма от римското и романизираното балканско население, както през Античността и Средновековието, така и в наши дни от потомците на това население, наричащо себе си романи (през средните векове с оригиналната латинска дума romani, а днес на румънски език român). В българския език са известни като [[румънци]] и власи. Гръцкото население на Империята и елинизираното такова използват гръцката дума [[ромеи]]. Постепенно с изселването, избиването и прокуждането след VII век на по-голямата част от балканското романизирано население от градовете и селата към планините на Балканския полуостров, латинското самоназвание романи почти изчезва и остава меродавно само гръцкото ромеи.