Разлика между версии на „Аграфа (район)“

редакция без резюме
м (век; козметични промени)
'''Аграфа''' ({{lang-el|Άγραφα}}) е планински район и малка [[историческа област]] в южната част на [[Пинд]]. Административно попада на териториите на [[номи]]те [[Евритания]] и [[Кардица (ном)|Кардица]]. Аграфа е най-южната част от планинската верига на [[Пинд]]. Най-високата кота на Аграфа е връх [[Карава]].
 
Исторически Аграфа е заселена преди около 2500 години, т.е. около [[500 г. пр.н.е.]] В централната част на областта е долината на река [[Аграфиотис]], заобиколена от три страни от стръмните и почти отвесни стени на 2000-метров скален масив. В най-южната си част реката протича през цяла серия тесни и в по-голямата си част непроходими клисури, за да се влее в [[Язовир|изкуственото езеро]] [[Кремаста]]. Другата река в областта [[Мегдова]] (Тавропос) захранва с водите си и язовир [[Пластира]].
Южно от Аграфа е обособена съвременна гръцка [[Евритания]] с център [[Карпениси]] (предходно и до 1830 г. селището носи името [[Кърпеница]]).
 
== История ==
Областта е известна като ползваща се със своеобразна [[автономия]] през цялото 400-тин годишно османско управление на територията на съвременна Гърция, по силата на [[договор от Тамаси]] от 10 май 1525 г. ДуматаРайонът есе синонимнанарича на''Аграфа'', "[[аграфа]]"в ипревод буквално се превежда като "''незаписан"'', защото османците никога не са покорявали този планински регион (подобно на [[Стара Черна гора]]), а основно [[армъни|куцовлашкото]] му население не фигурирало във [[фиск]]алните списъци на султана. Местните [[куцовласи]] от Аграфа развиват предимно [[скотовъдство|скотовъдна]] дейност, която поради своята специфика не попада в регистрите на Османската империя, а османските списъци отразяват стопанското състояние на подвластната им територия, а не населението, поради и което местните жители на Аграфа останали незаписани. <ref>{{Cite book|title=Greece |author= Paul D. Hellander|year= 2006|publisher=Lonely Planet|isbn=1-74059-750-8|page=248}}</ref>
 
Исторически Аграфа е заселена преди около 2500 години, т.е. около [[500 г. пр.н.е.]] В централната част на областта е долината на река [[Аграфиотис]], заобиколена от три страни от стръмните и почти отвесни стени на 2000-метров скален масив. В най-южната си част реката протича през цяла серия тесни и в по-голямата си част непроходими клисури, за да се влее в [[Язовир|изкуственото езеро]] [[Кремаста]]. Другата река в областта [[Мегдова]] (Тавропос) захранва с водите си и язовир [[Пластира]].
 
Повечето от горите в Аграфа са собственост на гръцки православни манастири, което предходно положение, установено още от времето на [[Душаново царство|Душановото царство]], се е запазило в продължение на седем столетия до 21 век, включително и по време на османското владичество на Балканите. През 1600 г. известния [[Дионисий Философ]], който тогава бил епископ на град [[Трикала]], застанал начело на бунт срещу османците, подигнат от местното население на Аграфа (след известната [[битка при Лепанто]] през [[1571]] г.).
 
По време на османското владичество, Аграфа се превръща в своеобразен книжовен център (подобен на [[Метеора]], [[Света гора]], [[Рилски манастир|Рилския манастир]]).
Аграфа е един от четирите вилаета на [[Османска Тесалия]].
 
== Култура и развитие ==
По време на османското владичество, Аграфа се превръща в своеобразен книжовен център (подобен на [[Метеора]], [[Света гора]], [[Рилски манастир|Рилския манастир]]). По тази причина, за разлика от по-голямата част от гърците, много от местните жители на Аграфа знаят родовата си история в продължение на много поколения назад, тъй като те са имали възможността да опазят семейната си памет, точно защото останали "незаписани" в официалните държавни регистри.
 
През 20 век, основно по време и след [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]], много от местните хора от областта изоставят своя традиционен поминък и села в които живеят от векове, за да се заселят в големите градове на Гърция, както и в Съединените щати, Канада, Австралия и Германия. По този начин те се спасяват от крайната мизерия в която е изпадала областта по време на бурните събития и обществени сътресения обхванали Гърция през 19 и 20 век. Масовата [[Миграция|миграционна]] вълна от региона започва през 1920 г. и почти затихва през 1970 г., т.е. тя е с продължителност от половин век.
 
Исторически погледнато, болшинствотомнозинството от населението на Аграфа се занимава със земеделие, скотовъдство и текстилно производство, което е традиционен поминък. Известен е местния боб, който притежава изключителни вкусови качества. Също така, добри приходи за областта носи и продажбата на дървесина от местните гори, които са по правило собственост на православните манастири.
 
Нова ера в историята на Аграфа слагат 50-те години на ΧΧ век. По предложение на тогавашния министър-председател на Гърция [[Николаос Пластирас]], родом от Аграфа, започва строителството на язовира Пластира в областта. Благодарение и на това стопанско предприятие, Аграфа от един от най-бедните и най-отдалечените региони на Гърция, бързо се превръща в туристическа атракция.
 
== Бележки ==
В областта се намира известното село [[Граница (дем Аграфа)|Граница]], чиято [[етимология]] на името ясно издава защо Аграфа е останала (и поради планинския си терен) "незаписана" в държавните регистри. На югоизток от района се намира [[Същинска Гърция]] завършваща с [[Атика]], на североизток - [[Тесалия]], а отвъд [[Пинд]] - Южен [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]] ([[Етолоакарнания]]).
 
== Източници ==
<references />
 
* Alexakis, Christoforos . Literacy at the Agrafa Region during the Turkish Occupation. Athens, 2001.
 
[[Категория:Аграфа| ]]