Уикипедия

Месни заговезни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Категория:Български народни празници и обичаи
Заместване на съдържанието на страницата с „{{без {{християнство-мъниче}} Категория:Български народни п...“
Етикет: Заместване
Ред 1:
{{без източници}}
{{Празник
|holiday_name = Месни заговезни
|type = patriotic
|image =Kulikov In a peasant's house.jpg
|imagesize =220px
|caption =<small>В колибата на селянина</small>
|official_name =
|nickname =
|observedby =
|litcolor =
|longtype =народен и православен
|significance =
|begins =
|ends =
|date = неделя, 8 седмици преди Великден
|celebrations =
|observances =
|relatedto =
}}
'''Месни заговезни''' е православен църковен празник, който се празнува винаги в [[неделя]], 8 [[седмица|седмици]] преди [[Великден]].
 
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
 
[[Категория:Християнски празници]] [[Категория:Великден]]
 
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки" ([[Сирни заговезни]]) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
 
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
 
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал.
 
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
 
Някъде e разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
 
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
 
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
 
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.
 
== Вижте още ==
* [[Сирни заговезни]]
 
{{християнство-мъниче}}
[[Категория:Български народни празници и обичаи]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Месни_заговезни“.