Радко (сдружение): Разлика между версии

== Предистория ==

На 14 декември 1990 година Илия Илиевски регистрира Партията за човешки права в Македония, която на 12 септември 1991 година отправя Меморандум до международната конференция по човешки права в Москва, в който се изтъква че в СФРЮ за периода 1944-1990 година хиляди македонски български са били подлагани на политически терор. На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е от властите, а лидерът и&#768;ѝ [[Владимир Панков]] е арестуван, заплашван и репресиран. На 22 януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО - Иван Михайлов, но регистрация е отказана от съдебните власти в Република Македония<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО - 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 250-251.</ref>.

[[Сдружение]]то „Радко“ е вписано от Охридския районен съд в [[регистър]]а на сдруженията на [[гражданин|граждани]] и [[Фондация (организация)|фондации]] от 19 юни 2000 година<ref>http://www.radkomk.com/Registracija.htm</ref>. След регистрацията започва открита кампания срещу членовете на сдружението, което с решение на [[Конституционен съд на Република Македония|Конституционния съд на Република Македония]] от 21 март 2001 година е обявено за неконституционно. Според Конституционният съд програмата и статутът на гражданското сдружение „Радко“ в Охрид са насочени към „''насилственото уронване на държавния порядък, пречене на свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, т.е. пренебрегване на неговата самобитност и разпалване на национална или верска омраза или нетърпимост''“. <ref>http://www.radkomk.com/UstavniotSud.htm</ref>.

След решението на Конституционния съд на Република Македония на 4 октомври 2001 година членовете на сдружение „Радко“ завеждат жалба, по която е образувано дело срещу Република Македония в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което е спечелено от членовете на сдружението през 2009 година. ЕСПЧ счита жалбата за основателна и че Република Македония трябва да изплати общо 9 0009000 евро обезщетение. <ref>[http://cmiskp.echr.coe.int/tkp197/view.asp?item=7&portal=hbkm&action=html&highlight=&sessionid=18074884&skin=hudoc-en Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia]</ref><ref>[http://dnes.dir.bg/2009/01/16/news3862101.html 16 януари 2009 / News.dir.bg]</ref>

Според ЕСПЧ македонските власти са нарушили чл. 11 от [[Европейска конвенция за правата на човека|Европейската конвенция за правата на човека]], която предвижда свободно обединение на гражданите. От 7-те членове на състава 6 са подкрепили решението, а 1 - представителката на Република Македония [[Миряна Лазарова-Трайковска]], е на особено мнение.

След постановяване на решението председателят на сдружението Владимир Панков изказва мнение, че е очаквал позитивното решение по жалбата на "Радко" в ЕСПЧ в Страсбург, което от своя страна открива възможност за пълно реализиране на правата на българите в Република Македония. Под пълни права той разбира [[български език|българският книжовен език]] да бъде признат за [[официален език|официален]] в Република Македония, като се зачитат и ''[[култура|културните]] права'' на македонските граждани с българско самосъзнание в страната.

Исканията съответстват на историческите реалности според Панков, защото българите не могат да бъдат никакво малцинство в Република Македония, тъй като те са единствено и само мнозинство от [[население]]то и&#768;ѝ. В подкрепа на твърдението си той изтъква [[факт]]а, че преди решението на [[Коминтерн]]а и [[Тито]]вата комунистическа партия за създаване на [[македонци|македонска нация]] и [[македонски език]] такива не съществуват и [[Политически статус на македонския език|кампаниякампанията]]та по "легитимирането им" е дело на сърбокомунистите.

== Вижте също ==

== Литература ==