Уикипедия

Иван Срацимир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Henry lalev (беседа | приноси)
50 редакции
м допълване на текста
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 29:
 
== Произход ==
Роден е в [[Ловеч]] около 1324 – 1325 г. Втори син на цар [[Иван Александър]] от първия му брак с [[власи|влахинята]] [[Теодора Басараб]]. КръстенВероятно е кръстен на дядо си деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]].
 
Цар Иван Александър разделя своята държава на [[Видинско царство]] за Иван Срацимир и [[Търново|Търновско]] царство за [[Иван Шишман]].
 
== Царуване ==
[[Файл:Vidin 14.jpg|мини|250px|Владенията на Иван Срацимир]]
През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (дн. [[Видин]]) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г.
 
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (дн. [[Видин]]) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г. През периода 1365-1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкия воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на търновския цар се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея влизат освен Търновското царство, още Добруджанското владение и Влашкото воеводство. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприето от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на Владислав Влайку превземат Видин. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на трона във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях - [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]].
Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].▼
 
▲Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – още през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
През 1391 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада.▼
 
▲ПрезОколо 13911390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на [[Бурса]] в [[Мала Азия]] (край [[Мраморно море]]), където вероятно е удушен.
 
[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той счита, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че В[[Българските земи под османско владичество|с]]<nowiki/>динското царство се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано синът на Иван Срацимир - цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г. е по-добре обоснована от наличните извори.
Заради [[Константин Иречек]] съвсем до неотдавна в българската [[историография]] е наложено мнението, че България окончателно пада под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] през [[1396]] година. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за [[България]] до първата четвърт на [[15 век]], като част от българските земи остават под контрола на наследния цар на видинското царство цар [[Константин II Асен]] (1397 – 1422), както и на [[Бранковичи]]те след него.
 
Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
Съпротивата в [[българско землище|българските земи]] приключва в [[1521]] г. с превземането на [[Белградската крепост]], след което българите от околността по [[Виа Милитарис]] са изселени в околностите на [[Истанбул]] с цел чрез практикуваното от тях [[земеделие]] да бъде осигурявана прехраната за все по-нарастващото население на столицата. Там те основават новия град Белград, който просъществува до началото на [[XIX век|XIX в]]., когато е унищожен от кърджалиите и даалиите.
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
 
== Семейство ==
Иван Срацимир имабил 2женен брака.за Нямадъщеря даннина завлашкия първатавоевода муНикола съпругаАлександър, иот закоято децаимал отпоне нея.3 деца:
 
* [[Доротея Българска|Доротея]] (Дорослава), омъжила се за Стефан Твъртко I, [[бан (титла)|бан]] на Босна;▼
Втората му съпруга е [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкия княз Никола Александър, от която има поне 3 деца, сред които са:
*неизвестна по име дъщеря;
▲* [[Доротея Българска|Доротея]] (Дорослава), омъжила се за Стефан Твъртко I, [[бан (титла)|бан]] на Босна;
* [[Константин II Асен|Константин]], наследил баща си като цар (1397 – 1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
 
[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западноевропейска аристокрация.
 
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]. Владее все по-малка част от Видинското царство. ЗаедноиисоЗаедно с братовчед си [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман и престолонаследник на Търновското царство) организира поход, като предвождат през 1408 – 1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като [[въстание на Константин и Фружин]]. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през [[1422]] г.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Срацимир“.