Палацо Пити: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разширение
м ред.
Ред 29:
Строителството на това строго и неприветливо здание е започнато през [[1458]] г. от флорентински банкер на име Лука Пити (1398 – 1472), близък приятел на [[Козимо Старши]]. Пити умира, без да успее да довърши строежа, поради финансови затруднения след смъртта на Козимо.
 
През 1549 г. разорен наследник на Лука Пити продава двореца на [[Елеонора Толедска]], жена на великия тоскански херцог [[Козимо I Медичи]], за да бъде използван като главна резиденция на семейството. Пренасяйки се в новото имение, Козимо заповядва на архитекта [[Джорджо Вазари]] да разшири зданието; добавената пристройка откъм задната страна увеличава площта на двореца над два пъти. Вазари построява и коридор, по-късно наречен на негово име – надземен преход от стария дворец на Козимо и мястото на заседанията на правителството, Палацо Векио, до Палацо Пити, преминаващ през Уфици и Понте Векио. Коридорът позволявал на херцога и неговото семейство да преминават между дворците по-лесно и безопасно. Отначало дворецът се е използвал предимно за разполагане на официални гости, като в същото време главна резиденция на Медичите оставал [[Палацо Векио]]. ПоЕдва по време на сина на Елеонора, Фердинанд[[Фердинандо I Медичи]], дворецътсемейството се пренася в двореца Пити, и той става постоянно място за разполагане на колекцията на Медичите от произведения на изкуството на семейство Медичи.
 
Зданието остава резиденция на великите херцози от фамилията [[Медичи]] до 1737 г., след това е резиденция на династията на [[лотаринги|лотарингскит]]е херцози, и накрая – на италианските кралски фамилии.