Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век след н.е. ---> век. |
|||
Ред 63:
През 332 г. Константин Велики сключва с дунавските вестготи договор за охрана на границата, като им дава автономност на ''[[федерати]]'', а църквата им остава към [[диоцез]]а на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
В главата за „''Готските игри''“, съставена от самия Константин Велики или по негова поръчка, като се посочват коледните приеми и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството. А именно – музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват „''българите, сините
След Константин Велики територията на юг от десния бряг на Дунав се е наричала ''ripa Gothica'' (Готски бряг; лат. ''ripa —'' бряг на река, рядко морски бряг). Същата била устроена като укрепена гранична организация, която навлизала в дълбочина и обхващала днешна Северна България и Добруджа. Всички народи, които идвали тук отвъд Дунава, са били считани за готи, независимо дали са идвали за търговия с римските ''caupones'' (лат. ханджия, механджия, кръчмар; презрит. търговец), за да постъпят на римска военна служба, ''militon'' (лат. войник) или са търсели услугите на ''capillon'' (бръснар). Перманентният недостиг на храни на север от Дунава се компенсирал с търговия, в т.ч. и с роби. <sup>[[#Външни препратки|10]]</sup>.
| |||