Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 3:
В сръбската историография участието на Сърбия в Руско-турската война се възприема като [[Втора сръбско-турска война]] ([[Сръбско-турска война (1876)|Първата]] е през 1876 година).
== Организация и състав ==
Сръбските въоръжени сили са изградени върху основата на задължителната военна служба за мъжете от 20 до 50 години. Общият състав във военно време е до 90 000 - 100 000 войника. Състои се от :
* Постоянна армия. В мирно време носи гарнизонната служба, а във военно предоставя кадри за народната армия. Към 1876 г. съставът
* Народна армия. В мирно време получава военна подготовка чрез учебни сборове. Състои се от 160 пехотни батальона, 33 кавалерийски [[ескадрон]]а и 204 [[оръдие|оръдия]].
[[
Бойни единици са :
* Пехотен [[батальон]]
* Пехотен [[полк]]
Ред 15:
* Армейски [[корпус (военна единица)|корпус]]
Върховен главнокомандващ е [[княз]] [[Милан Обренович]]. Военен министър е [[генерал]] [[Сава Груич]], а началник-щаб на Върховното командване [[полковник]] [[Коста Протич]].
По време на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]], [[Русия]] прави неуспешен опит чрез мисията на [[генерал-лейтенант]] Никитин да подпомогне реорганизацията на сръбските въоръжени сили. Поражението във войната
== Намеса във войната ==
В навечерието на обявяването на войната политическите настроения на сръбското общество са в подкрепа на участието на Сърбия. Срещата между император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и княз Милан в [[Плоещ]] на 4-5 / 16-17 юни 1877 г. отлага влизането на Сърбия във войната за по-късна дата при подходяща международна обстановка. На Сърбия са предоставени 1 млн. златни рубли за военната подготовка. Пленяването на [[Обсада на Плевен|Западната османска армия при Плевен]] (28 ноември - 10 декември) ускорявя събитията. На 1 / [[13 декември]] [[1877]] г. е подписана от княз Милан, прокламация за намеса на Сърбия във войната с цел извоюване на независимост, освобождение на намиращите се под османска власт сърби и подпомагане освобождението на българския народ.
== Военен план ==
Бъдещите действия на сръбските въоръжени сили във войната са развити в писмата на Главнокомандващия на Действуващата руска армия княз [[Николай Николаевич]] до княз Милан Обренович (18 /
* Подпомагане действията на Западния руски отряд (генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]) в ''Софийското направление'' [[Ниш]] - [[Пирот]] - [[София]].
* Демостриране срещу противниковите сили в Северозападна България.
* Отказ от действия в западна и югозападна посока, за да не бъдат засегнати интересите на [[Австро-Унгария]].
Военните сили от 82 139 войника са групирани в пет армейски корпуса:
Ред 37:
Тимошкият и Моравският корпус са предназначени за действия по ''Софийското направление'', останалите три срещу евентуално противниково настъпление от [[Босна]]. Османските сили, разпръснати на различни точки и лишени от единно командване, отстъпват на сръбската армия по подготовка, боеспособност, мотивация и брой.
== Участие във войната ==
[[
{{Вижте също|Сръбско-турска война (1877-1878)}}
Участието на сръбската армия протича според приетия план, основно в Новопазарския санджак. Яворския и Дринския корпус заемат позиция за охрана на западната и югозападна граница. Тимошкият корпус (генерал [[Милойко Лешанин]], полковник [[Джура Хорватович|Хорватович]]) провежда настъпление в три колони. Северната колона достига до град Адлие (днешен [[Кула (град)|Кула]]). Средната колона се насочва към прохода [[Светиниколски проход|Свети Никола]]. На 7 / 19 декември щурмува и изтласква вражеските сили от прохода и установява връзка с [[хусар]]ската част на генерал Арнолди, изпратена от [[Берковица]]. Южната колона завзема връх Бабина глава и отбива противникова контраатака. След осигуряване на левия фланг силите на корпуса водят бой за [[Битка при Бела паланка и Пирот|Бела паланка]], последван от бой за [[Битка при Бела паланка и Пирот|Пирот]]. Заемането на Пирот открива пътя на Тимошкия корпус за настъпление към София. Завзема [[Цариброд]], [[Драгоман]], [[Сливница]] и територията в района [[Трън]] - [[Брезник]] - [[Перник]].
Нишкият корпус постепенно изолира и блокира противниковите сили в [[Ниш]]. На 29 декември / 10 януари градът е овладян. Настъпателните действия продължават с основна цел - осигуряване от запад на действията на Западния руски отряд (генерал-лейтенат Йосиф Гурко). Предприето е настъпление по долината на река Тополница и [[Морава (река)|Морава]]. Моравския корпус освобождава [[Куршумлия]]. Шумадийския корпус овладява Гърделица, разгромява противниковите сили в района на връх Двата братя и превзема [[Враня (град)|Враня]] (19 / 31 януари 1878 г. ) и се насочва към [[Куманово]] и [[Прищина]]. Същия ден княз Милан е осведомен за подписването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] и прекратява действията. Сръбската армия заема позиции по демаркационната линия.
== Резултати ==
По силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] и [[Берлински договор|Берлинския договор]] на [[Сърбия]] е признат статут на независима държава. Получава териториално разширение, което обхваща [[Ниш]], [[Лесковъц]], [[Прокупле]], [[Куршумлия]] и части от Новопазарска област. В резултат на войната Сърбия увеличава площта си с 10 300 км².<ref>Радојевић, Мира; Димић, Љубодраг. Србија у Великом рату 1914-1918: Кратка историја. Београд 2014, с. 10.</ref>
| |||