Демон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Липсващ затварящ таг; форматиране: 7x нов ред, 6x кавички, 6x тире, URL, запетая, точка (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|свръхестественото същество|понятието в информатиката|демон (информатика)}}
[[Файл:Schongauer St. Antonius.jpeg|мини
[[Файл:PazuzuDemonAssyria1stMil 2.jpg|мини|Бронзова статуетка на асиро-вавилонския демон [[Пазузу]] ({{около}} 800 г. пр.н.е.)]]
[[Файл:Lilith (John Collier painting).jpg|мини|Женският демон [[Лилит]] в картина от [[Джон Колиър (художник)|Джон Колиър]] (1892 г.).]]
'''Де́мон''' ({{lang-el|на=от|δαίμον}} – „божество“) е свръхестествено и често зло същество, което е често срещано в [[религия]]та, [[Окултизъм|окултизма]], [[литература]]та, [[Художествено произведение|художествените произведения]], [[митология]]та и [[фолклор]]а.
До V век пр. Хр. в [[древногръцка митология|древногръцките митове]] и религиозни представи „даймон“ е дума за „божество“.<ref name="merriam-webster">{{cite web|title=Demon|url=http://www.merriam-webster.com/dictionary/demon|work=Merriam-Webster Dictionary|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=12 април 2012}}</ref> След IV век пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-[[Християнство|християнската]] традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – [[Библия]]та ([[Евангелие]] на [[Матей (евангелист)|Матей]]). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
В науката ''демон'' понякога се наричало (метафорично) измислено същество, участващо в мислен експеримент (например [[демон на Максуел]], [[демон на Лаплас]] и др.).
В съвременния разговорен език, както и в публицистиката, думата „''демон''“ в редки случаи се употребява метафорично за човек, който благодарение на своите лични качества е станал проводник на непоправимо зло в обществения живот на обществото
[[Сократ]] наричал ''демон'' (божествен) гласа, с който водел разговори. Сократ не отричал, че е възможно да е говорел със себе си.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Line 192 ⟶ 191:
Цаим (Каим): Големият председател, който взема под формата на млечница, опр. правилата за 30 легиона
== Източници ==
<references/>
{{религия-мъниче}}
| |||