Уикипедия

Стикин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 1:
 
{{Река
| име = Стикин
Line 7 ⟶ 6:
| дължина = 539
| басейн = 51 600
| отток = 1 5801580
| начало-място = плато Спатсизи
| начало-гео-ширина = 57.2269
| начало-гео-дължина = 128.2947
| начало-височина = 1 6701670
| устие-място = [[Тихи океан]]
| устие-гео-ширина = 56.5639
Line 24 ⟶ 23:
'''Стикин''' ({{lang-en|Stikine River}}) е [[река]] в [[Канада]] (провинция [[Британска Колумбия]]) и [[САЩ]] (щат [[Аляска]]).
 
Дължината и&#768;ѝ от 539 км<ref name="atlas">http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html</ref> и&#768;ѝ отрежда 61-во място сред реките на [[Канада]]. Най-долните, 42 км от реката са на територията на [[САЩ]], щата [[Аляска]].
 
Изворите на реката се намират на платото Спатсизи, на около 1 6701670 м н.в., на {{coord|57|13|37|N|128|17|41|W|}}, недалеч от изворите на река [[Скина]]. В най-горната си част реката тече на изток, след това на север, северозапад, запад и югозапад, като описва огромна дъга и се влива чрез делта в [[Тихия океан]] на {{coord|56|33|50|N|132|24|16|W|}}, северно от град [[Врангел (град)|Врангел]], щата [[Аляска]], срещу остров [[Митков (остров)|Митков]]. Последните 42 км от течението на реката са на американска територия.
 
Нагоре от индианското селище Телеграф Крийк, на 210 км от устието и&#768;ѝ, до което реката е плавателна, започва знаменитият 75-километров Голям Каньон на река Стикин, дълбок на места до 300 м. До настоящият момент е преминат с лодки едва от 50 смелчаци, а много други авантюристи са намерили смъртта си в бурните води на реката в района на каньона.
 
Площта на водосборния басейн на реката е 51 600 km<sup>2</sup><ref name="atlas"/>, като 49 800 km<sup>2</sup> от тях са на територията на [[Канада]], а останалите 1 8001800 km<sup>2</sup> — на територията на щата [[Аляска]]. Многогодишният среден дебит в устието на реката е 1 5801580 m<sup>3</sup>/s<ref name="atlas"/>, като пълноводието и&#768;ѝ е през пролетно-летния сезон (май-септември), а маловодието — през зимата (януари-февруари). В река Стикин се вливат няколко десетки реки, най-големите от които са: Туя — десен приток и Искут (195 км) — ляв приток.
 
През 1824 г. горното течение на реката е открито от [[Самюъл Блек]] (около 1780-1840), служител на компанията "Хъдсън Бей", търгуваща с ценни животински кожи.
Line 36 ⟶ 35:
В началото на 1830-те години делтата на реката е открито от руския военен моряк [[Дионисий Фьодорович Зарембо]] (1797-неизв.), който изследва тези райони от Руска Америка по поръчение на [[Фердинанд Врангел]], управител на колонията по това време (1829-1835)<ref name="www.ozon">Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 296. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/</ref>.
 
Останолото течение на Стикин, в т.ч. и Големият и&#768;ѝ каньон е открито и картирано през 1838 г. от [[Робърт Кемпбъл (пътешественик)|Робърт Кемпбъл]], изследващ по искане на компанията "Хъдсън Бей" възможностите за пряк воден път до [[Тихия океан]].
 
През 1897 г. американският натуралист [[Джон Мюр]] (1838-1914) извършва детайлни изследвания в басейна на реката, като описва и картира цялото и&#768;ѝ течение и над 300 ледника, спускащи се в нея.
 
Същата и следващата година реката масово се използва като пряк път от хиляди златотърсачи, насочили се към златоносните раойни на Канада по време на "Голямата златна треска".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стикин“.