Сусва: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 3:
| картинка = Suswa.jpg
| картинка-описание = Централната калдера на Сусва
| височина = 2 3562356 m
| място = Кения
| планина =
Ред 44:
През '''третия етап''' калдерата се запълва с лава. През този период в югозападната част на калдерата, по централната пукнатина на склона израства и паразитният вулкан Ол Дойньо Оньоке.<ref name="Woolley" /> Най-новите изригвания на вулкана са незначителни като размер и щети.<ref name="VL" />
 
Лавата през третия етап се състои от две групи материали. При по-ранните разливи съдържа пръснати из нея [[порфирни скали|порфирни]] фонолити, които частично запълват калдерата. След това лавата прелива през източния и&#768;ѝ ръб и оставя следи от дълги тънки застинали потоци. Втората група е създадена по-късно. Тя съдържа трахити и изобилства от ромбични [[анортоклаз]]ни [[фенокристал]]и, които оформят главния конус на Ол Дойньо Оньоке. След последното изригване на върха на Ол Дойньо Оньоке се оформя кратер с дълбочина 460 m. Второто срутване на главната калдера създава пръстеновиден грабен с около 5 km в диаметър с един голям блок като централен остров в средата. Последната фаза от ерупцията е белязана от разлив в южната част на кръговия грабен и изригване на лава по външния южен склон на вулкана. И в двата случая лавата съдържа анортоклаз и трахит.<ref name="Woolley" />
 
Минералогичните и [[Петрография|петрографски]] отчети за съдържанието на лавата в Сусва са направени на базата на редица микропроби и анализи на цели големи скални късове. Те доказват, че скалното съдържание варира от трахит до фонолити с фенокристали, богати на алкални [[фелдшпат]]и, авгит, [[оливин]], [[титаномагнетит]]. В една от групата скали е намерен и [[содалит]]. Само най-скорошната лава е богата на фенокристали.<ref name="Woolley" />
Ред 53:
'''Пещера №6''' е от клас Cl. Представлява дълга система от пещери с няколко извити прохода, водещи към тях. В долния си край има няколко интересни стръмни пасажа и тръби, които не са проучени.<ref name="EAMG" />
 
'''Пещера №6А''' е от клас C3. Пещерата е труднодостъпна и много интересна. Входът и&#768;ѝ представлява малка дупка, намираща се сред група [[храст]]алаци, на около 60 m от Пещера №6 и недалеч от източния и&#768;ѝ край.<ref name="EAMG" />
 
'''Пещера №12''' е от клас С2. Това е най-интересната пещерна система от този тип в Кения. Свързана е чрез тясна дупка с Пещера №2В. През три много тесни отвора с пълзене може да се премине в голям и дълбок тунел. Следва изкачване до по-горно ниво, а след него, отново през тесен и къс отвор, се стига до най-красивите части на пещерата.<ref name="EAMG" />
 
'''Пещера №13''' е сравнително добре проучена. В състава и&#768;ѝ са открити множество минерали&nbsp;— [[когаркоит]], [[опал]], [[термонатрит]] и [[трона]].<ref name="mineral" />
 
'''Пещера №14''' също е проучвана. В нея са открити минералите брушит, гипс, [[ханеит]], [[нюбериит]], санидин и [[таранакит]].<ref name="mineral" />
 
'''Пещера №18А''' е от клас Cl. Дълга е около 20 km и се смята за най-дългата пещерна система в Кения.<ref name="Tripwolf" /> Към нея водят няколко извити прохода. В горния и&#768;ѝ край с помощта на стълба може да се достигне до тясна лавова тръба.<ref name="EAMG" />
 
'''Пещера №35А''' е от клас С2. Намира се на голямо, плоско сечище, а входът е скрит под скални остатъци. В източната част на сечището са натрупани блокове от застинала лава. Входът преминава през извит, типичен лавов свод с ширина 10 m и дължина около 20 m в посока изток-запад. Ниска [[Дъга (строителство)|арка]] води на изток към по-широк и по-висок проход. По една издатина в лявата му част може да се стигне до нов, нисък пасаж. След завой по стъпала от лава се продължава към пещерната система.<ref name="EAMG" />