Тевтонски орден: Разлика между версии

| отличителни знаци = бяла мантия с черен кръст

| съвременен статут = действащ

| щаб-квартира = [[Орденсбург Мариенбург|Мариенбург]] (до [[1466]] г.), [[Кьонигсберг]] ([[1466]] – [[1525]] г.), [[Бад-Мергентхайм|Мергентхайм]] ([[1525]] – [[1809]] г.), [[Виена]] (от [[1809]] г.)

| велик магистър = [[Бруно Платер]]

 

== Основаване на ордена ==

По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби]]те завоюват града 3 години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Йоанити|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.

 

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти 1 век. Тук Братството построява болница и църквата ''Св. Мария'' и се нарича ''fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem'' (''Тевтонско братство към болницата на [[Дева Мария]] в [[Йерусалим]]''). По-късно ([[21 декември]] [[1196]]) [[Папа]] [[Целестин III]] дава на Братството привилегии като на другите ордени.

 

 

Папа [[Хонорий III]] освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на [[1 октомври]] [[1218]] г., с което орденът получава почти неограничени права. На [[9 януари]] [[1221]] г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на йоанитите и темплиерите.

=== Символи ===

* девиз: {{цитат|Helfen – Wehren – Heilen|Помагане – Защитаване – Лекуване}}

 

=== Структура ===

=== [[Орденстат (държава на Тевтонския орден)|Държава на ордена]] в Прусия ===

{{основна|Орденстат (държава на Тевтонския орден)}}

Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. ''Замък на Мария'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).

 

 

=== Отношения с руските княжества и Литва ===

През 1239 – 1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от [[Монголска империя|монголското]] нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от [[Прибалтика]], [[Дания|датските]] рицари от [[Ревел]] и, след като си осигурява поддръжката на [[Папска курия|Папската курия]], нахлува в псковските земи и завзема [[Изборск]]. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия [[Псков]] и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.

 

{{Кръстоносни държави}}

{{Католически ордени}}

[[Категория:Тевтонски орден| ]]

[[Категория:Религия в Австрия]]