Тетово: Разлика между версии

}}

 

 

[[Файл:BG-Ethnographic-Museum--Female-costume-end-19century-Tetovo.jpg|ляво|мини|150п|Моминска носия от Тетово от края на XIX век]]

[[Файл:Dokument od tetovskiot okrug, 1916.JPG|мини|дясно|250п|Документ от Тетовска област със заповед до околийските началници, 22 януари 1916 г.]]

 

 

Според [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Тетово влиза в границата на българската държава, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] връща града в границите на Османската империя.

Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп [[Серафим Апостолов]] и Зафир Николов от името на [[Тетовска българска община|Тетовската българска община]] подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах [[Алексий Зографски]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.</ref>

 

 

{{цитат|Тетовскитѣ българи сѫ загубили своитѣ народни хора и своитѣ свирки. На свадбитѣ си тѣ играятъ, като играятъ и тѣхнитѣ съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскитѣ дайрета... Всѣко семейство и всѣки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му „дига панагия“, или както се още<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> казва „служи“ праздника. Срѣщу служилитѣ праздници женитѣ носятъ по една или нѣколко просфори, малко варена пшеница, въ която забодѫтъ и палятъ вощена свѣщь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнитѣ кандила. Въ време на вечерната се отчита петохлѣбие общо за всичкитѣ празднующи и се поменуватъ имената на всичкитѣ живи членове на празднующитѣ семейства, или еснафи. На излазание изъ църква всѣки взема по къшей отъ просфоритѣ и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницитѣ отиватъ въ всѣка празднующа кѫща (всѣки въ енорията си), дѣто е приготвена една просфора, а по нѣкога и единъ домашенъ хлѣбъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанитѣ нѣща нѣколко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хлѣбъ, натопява малки късчета отъ тѣхъ въ виното и дава на домашнитѣ и на други, които би се случили тамъ. Останѫлото отъ просфората и домашния хлѣбъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнитѣ повече сутрина, когато още нищо не сѫ яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на посѣщение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафитѣ извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време срѣщу служилитѣ дни тетовци сѫ слагали трапези и цѣлата нощь сѫ гощавали приятелитѣ и роднинитѣ си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на всѣкиго отъ домашнитѣ си; синоветѣ правятъ сѫщото на всѣки праздникъ, когото сѫ служили родителитѣ имъ.

Тука му е мѣстото да напомня за обичаитѣ на тетовкитѣ да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на заговѣзни (поклади). Тетовкитѣ хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ всѣкидневнитѣ просеци толкова много, щото тѣзи просеци послѣ цѣлъ день повърщатъ и сѣдѫтъ пияни.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate=}}</ref>}}

 

 

 

На рода [[Симон Максевски|Максевци]] се приписва иконостасът в тетовската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Тетово)|Св. св. Кирил и Методий]]“.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref>

 

Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2

| '''Националност'''

|-

| [[турци]]

|-

| [[роми]]

|-

| [[власи]]

Футболният клуб на града е [[Тетекс Тетово]].

 

{{основна|Тетовци}}

Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са рeволюционерката на ВМРО [[Мара Бунева]] и журналистът [[Матей Геров]]. По произход от Тетово е и академик [[Михаил Арнаудов]]. Известни тетовски албанци са политиците [[Арбен Джафери]] и [[Мендух Тачи]], а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът [[Тодор Скаловски]] и режисьорът [[Бранко Гапо]].

 

== Вижте още ==

 

== Външни препратки ==