Средната му надморска височина е 4 5004500 m. То започва от планината [[Хималаи]], с най-висок връх [[Еверест|Джумолунгма]] ([[Еверест]]), на северозапад е оградено от планинските вериги [[Кунлуншан]], [[Каракорум]], [[Наншан]], [[Памир]]. Това е най-обширната (3 млн. km²) и най-високата (5 000 – 7 0007000 m) планинска земя на планетата. Тибетското плато е заобиколено от масивни планински вериги.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=4q_XoMACOxkC&pg=PA6&dq=%22South+Tibet+Valley%22|title=A Unique Geographical Unit|accessdate=2007-08-05|isbn=9787508506654|author1=Yang|first1=Qinye|last2=Zheng|first2=Du|year=2004}}</ref>. На изток се намират 5 планински вериги, които наподобяват пръстите на ръка. Те формират климатичните зони на Китай. Най-важната верига – [[Цинлин]], се разполага между реките [[Хуанхъ]] и [[Яндзъ]] и се явява естествена граница между Северен и Южен Китай<ref>{{cite web|archiveurl=http://wayback.archive.org/web/20060112023503/http://java.nationalgeographic.com/studentatlas/clickup/deserts.html |archivedate=2006-01-12 |title=Natural World: Deserts |publisher=National Geographic}}</ref>.
