Егейска Македония: Разлика между версии

{| class="toccolours" cellpadding="3" style="float: right; font-size: 90%; background-color: lightlightgrey; margin-left: 1em;"

|-

|-

| colspan="2" |

{| style="text-align: center; margin: 0 auto; background: none;"

|-

|-

| colspan="2" style="border-top: solid 1px #ccd2d9; padding: 0.4em 1em 0.4em 0; vertical-align: top; text-align: center; font-size: 95%;" | [[Национален химн|Химн]]: [[Известна Македония]] (Μακεδονία ξακουστή)

{| style="text-align: center; margin: 0 auto; background: none;"

|-

|}

|-

|}

 

 

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – [[Солун]]. В административно отношение е разделена на три области – [[Западна Македония]], [[Централна Македония]] и [[Източна Македония и Тракия]], като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към [[Западна Тракия]].

 

 

Химнът на района се нарича [[Известна Македония]]. Знамето със [[звездата от Вергина]] се използва в трите гръцки македонски области.

 

== Антична и средновековна история ==

 

== Модерна история ==

С навлизането на партизанските чети на Македоно-одринското опълчение и части на редовната българска армия се налага българска военно-административно управление. Запазва се довоенното османско териториално разпределение по каази (околии), но те се управляват според българските закони. На 10 ноември 1912 година се създава Македонско военно губернаторство към което са делегирани около 900 български чиновници.

 

 

Губернаторството се стреми да въстанови положението отпреди войната и се отнася толерантно със заварените малцинства, с изключение на опита за християнизация на помаците в областта Чеч. По места се създават смесени комисии от българи, турци, гърци и евреи. Поради намаленият числен състав на българските военни части, и въпреки създаването на местни български милиции, гръцката армия успява да изтласка българите от части на Съботска и Гумендженска околии, а българските войски напускат Солунската селска и Лъгадинската околии. С началото на Междусъюзническата война и изтласкването на българската армия от областта Македонското военно губернаторство е ликвидирано<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125 – 135</ref>.

За периода се засилват полицейската дейност, преследването на бивши революционери, терора над негръцкото население. Забранени са употребата на български език, богослужението на старобългарски, употребата на лични имена от негръцки произход. Негръцкото население се подлага на инквизиции, насилствено се прогонва в България, много са ограбените и убитите. Българи са заточени на Халкидики, островите Трикери, Итака, Керкира и Митилен. В Драмско и Серско по границата с България се създават милиции от гръцки доброволци. През 1915 година в Егейска Македония се въвежда повторно военно положение<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.204 – 216</ref>.

 

=== Второ Гръцко управление (1919 – 1941) и съпротива срещу него ===

== Население ==

Българското население компактно населява териториите на север от етническата българо-гръцка граница в Егейска Македония, която минава по линията от планината [[Грамос]] на изток, през южните части на бившата Костурска кааза, пресича Кайлярската кааза през селата [[Липинци]], [[Бошовци]] и [[Ранци]], в Берската кааза през град Бер и река Бистрица, заобикаля на север гръцката област [[Урумлък]], след което излиза на Бяло море между реките Вардар и Галик. От Солун на изток границата заобикаля българското село [[Киречкьой]] и пресича [[Бешичко езеро|Бешичкото езеро]] излиза на [[Орфански залив|Орфанския залив]], откъдето по бреговата линия достига река [[Места]]. Българи отсъстват в казиите Кожанска, Гребенска, Касандрийска и са незначителен брой в Светогорска и Анаселишка, а в Лъгадинска, Берска, Костурска и Кайлярска са съсредоточени в северните части. В гореописаната област българите съставляват над 50% от общото население. Редица чуждестранни изследователи потвърждават това, сред тях са Жозеф Ално, Жорж Санжон, Луй Леже, Робер Пеласие, Леон Ламуш, Жорж Голис, братя Бъкстоун, Хенри Брайлсфорд и други<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.28 – 32</ref>.

 

== Административна структура ==

 

{| class="toccolours" cellpadding="2" cellspacing="1" style="border: 1px #aaaaaa solid;"