Уикипедия

Анастас Лозанчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 18:
От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година, след което се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си.<ref>Алманах „Македония“, София 1931 г., стр. 777</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.</ref><ref>[http://www.kroraina.com/knigi/tn/index.html Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989.]</ref><ref>[http://www.vmro.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=33 сп. “Илюстрация Илинден”, 1937, кн.3, стр.8-9.]</ref> През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 607.</ref>
 
В периода между двете световни войни участва в дейността на македонските емигрантски организации в България. СледПредставител освобождениетое на ВардарскаБитолското Македониябратство презна 1941[[Учредителен годинасъбор сена установявамакедонските там.бежански Презбратства|Учредителния 1943събор]] годинана участва[[Съюз активнона вмакедонските масовотоемигрантски честванеорганизации|Съюза на 40-тамакедонските годишнинаемигрантски организации]], проведен в София от Илинденското22 въстаниедо в25 [[Битоля]]ноември и1918 откривагодина.<ref>{{cite фондbook „Паметник|title= заМакедонското Илинденскотоосвободително въстание“,движение заслед койтоПървата дарявасветовна 10война, 0001918-1924, леватом лични1 средства.|last= ВПалешутски списание|first= [[ИлюстрацияКостадин Илинден]]|authorlink= публикува|coauthors= статия|year= озаглавена1993 „Как|publisher= сеИздателство достигнана доБългарската Илинденскотоакадемия въстание,на инауките неговото|location= значение“,|isbn= в|pages= 65 |url= която|accessdate= пише:|quote= }}</ref>
 
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година се установява там. През 1943 година участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в [[Битоля]] и открива фонд „Паметник за Илинденското въстание“, за който дарява 10 000 лева лични средства. В списание [[Илюстрация Илинден]] публикува статия озаглавена „Как се достигна до Илинденското въстание, и неговото значение“, в която пише:
[[Файл:Luka Dzherov Anastas Lozanchev and Georgi Churnaov IMARO.JPG|ляво|мини|[[Лука Джеров]], Анастас Лозанчев и [[Георги Чуранов]].]]
{{Цитат|Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3</ref>}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анастас_Лозанчев“.