Иван Срацимир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Henry lalev (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
== Произход ==
Роден е в [[Ловеч]] около 1324 – 1325 г. Втори син на цар [[Иван Александър]] от първия му брак с [[власи|влахинята]] [[Теодора Басараб]]. {{източник|Вероятно е кръстен на дядо си деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]].|2018|09|26}}
== Царуване ==
[[Файл:Vidin 14.jpg|мини|250px|Владенията на Иван Срацимир]]
През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (дн. [[Видин]]) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г. През периода 1365
Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
Ред 41:
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].
[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той счита, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че В[[Българските земи под османско владичество|с]]<nowiki/>динското царство се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано синът на Иван Срацимир
Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
Ред 54:
[[Доротея Българска]], като съпруга на босненския владетел Твърдко I (Tvrtko), през [[граф]]ската фамилия Цили и династията на [[Хабсбурги]]те, става известна личност във висшата западноевропейска аристокрация.
Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]].
== Източници ==
Ред 62:
* Van Antwerp Fine, John (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman conquest''. University of Michigan Press. ISBN 0472082604.
*Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Под редакцията на П. Петров. София, 1978.
*Иречек, К. Българский цар Срацимир Видинский.
*Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България. Т. 1. История на средновековна България. София, 1999.
|